— Хубаво.
— Дъждът. — Лора вдигна ръката си и върху нея паднаха няколко капки. — Мисля, че заради него се загубих.
— Би могло да се случи на всеки. Да погледнем картата ти, Лора. Нямаш ли компания?
— Pardon?
— Сама ли си?
— Oui. Mes amis… приятелите ми, имам приятели в Енис, но сбърках пътя. Много ли съм далеч?
„О, не — каза си Глена. — Не мисля“.
— Изненадана съм, че сте видели къщата от главното шосе. Доста навътре сме в гората.
— Моля?
Глена се усмихна приветливо.
— Сигурно би искала да влезеш и да пийнеш чаша хубав чай, докато открием верния път на картата. — Видя как невинните сини очи на блондинката светнаха. — Но не можеш, нали? Просто не можеш да прекрачиш прага.
— Je ne comprends pas.
— Бих се обзаложила, че ме разбираш, но в случай че интуицията ми ме лъже, трябва да се върнеш на главния път и да завиеш наляво. Ляво — повтори тя и понечи да направи жест.
Кинг изскочи иззад нея и я накара да се обърне. Косите й се развяха и върховете им преминаха отвъд прага. Последва експлозия от болка, когато някой зверски ги сграбчи, тялото й излетя от къщата и се удари в земята трясък.
Изскочиха още двама, изневиделица. Инстинктът подсказа на Глена да посегне към кръста си с една ръка и слепешком да зарита с крака. Движенията бяха толкова бързи, че образите се сливаха пред погледа й, но усети вкус на кръв в устата си. Видя Кинг да съсича един от тях с нож и да го задържа вдигнат, докато й крещеше да стане и да влезе в къщата.
С мъка се изправи и в този миг видя как го наобиколиха. Нададе викове, с надеждата да чуе отговор от къщата, но бе твърде късно. Вампирите го връхлитаха като кучета.
— Френска кучка! — просъска Глена и сграбчи блондинката.
Юмрукът й удари в кост и изпита задоволство при вида на внезапно бликналата кръв. Подготви се за нов удар, но погледът й се замъгли.
Усети как я влачат и започна да се съпротивлява. В ухото й прозвуча гласът на Мойра:
— Издърпах те. Издърпах те. В къщата си, в безопасност. Лежи спокойно.
— Не. Кинг. Те нападнаха Кинг.
Мойра се втурна навън с камата си в ръка. Когато Глена се надигна, Ларкин я прескочи и прекрачи прага.
Глена успя да застане на колене и да се изправи. Почувства гадене, когато затътри крака към вратата.
„Толкова бързо — помисли си тя, — как е възможно някой да се движи с такава бързина?“ Докато Мойра и Ларкин тичаха след тях, вампирите натовариха тялото на Кинг в черен микробус. Преди да излезе от къщата, вече бяха изчезнали.
Тялото на Ларкин заблестя, затрепери и се превърна в тяло на пума. Голямата котка хукна след микробуса и се загуби от погледа й.
Глена падна на колене върху мократа трева и повърна.
— Влез вътре! — Хойт я повлече обратно със свободната си ръка. В другата държеше меч.
— В къщата! Глена, Мойра, стойте вътре!
— Твърде късно е — извика Глена и от очите й бликнаха сълзи на ужас. — Отвлякоха Кинг. — Вдигна поглед и видя Кийън, застанал зад Хойт. — Отвлякоха го.
Петнадесета глава
— В къщата! — повтори Хойт. Когато понечи да повлече Глена навътре, Кийън го блъсна, мина покрай него и побягна към конюшнята.
— Върви с него. — Тя се бореше със сълзите и болката. — Върви с него, за бога! Побързай!
Да я остави, разтреперана и окървавена, бе най-трудното решение в живота му.
Вратата на пристройката, където стоеше черната машина, бе отворена. Брат му нехайно хвърли няколко оръжия вътре.
— Ще ги спрат ли? — попита Хойт.
Кийън го погледна само за миг, с червени очи.
— Стой при жените. Нямам нужда от теб.
— Имаш или не, ще дойда с теб. Как да вляза в това нещо, по дяволите?
Хойт се пребори с вратата и когато успя да я отвори, се приведе и влезе.
Без да каже нищо, Кийън седна зад волана. Машината забръмча оглушително и затрепери като жребец преди надбягване. Сякаш полетяха. Във въздуха се разхвърчаха камъчета и пясък. Хойт зърна Глена на прага. Придържаше ръката си и той се изплаши, че може би е счупена.
Отправи молитва към всички богове да я види отново.
Глена го проследи с поглед и се запита дали изпраща любимия си на смърт.
— Вземи всички оръжия, които можеш да носиш! — каза тя на Мойра.
— Пострадала си. Нека се погрижа за теб.
— Вземи оръжията, Мойра! — Обърна се, яростен израз на окървавеното лице. — Нима искаш да седим тук като деца, докато мъжете водят битка?
Мойра кимна.
— Меч ли искаш или лък?
— И двете.
Глена изтича до кухнята и грабна няколко бутилки. Болката в ръката й бе изгаряща и тя бързо направи каквото можа, за да я потисне. „Това е Ирландия — мрачно си помисли Глена, — което би трябвало да означава, че има безброй църкви“. А в църквите имаше светена вода. Отнесе бутилките, кухненски нож и наръч градинарски колчета до микробуса.