— Глена. — С лък и арбалет на рамо и два меча в ръка Мойра я настигна. Сложи оръжията вътре и й показа един от сребърните кръстове. — Намерих го в тренировъчната зала. Мисля, че е на Кинг. Останал е без защита.
Глена затръшна задната врата:
— Има нас.
Живите плетове и хълмовете край пътя се сливаха зад сивата завеса от дъждовни капки. Хойт виждаше други машини — коли, напомни си той, — пътуващи по мокрото шосе, и покрайнините на селото.
Виждаше добитък в пасбищата, овце и останки от каменни стени. Нямаше следа нито от Ларкин, нито от колата, в което бяха натъпкали Кинг.
— Можем ли да ги настигнем с това? — попита той.
— Не. — Кийън завъртя волана и отвън се плисна вода. — Ще го отведат при Лилит и ще го оставят жив дотогава. — Трябваше да вярва.
— В пещерите?
Хойт си спомни колко време му бе нужно, за да измине пътя от скалите до Клар. Но тогава се придвижваше с кон, бе ранен и изгаряше от треска. Все пак пътуването щеше да отнеме време. Твърде много време.
— Жив? Кийън, защо биха го оставили жив?
— Ще бъде трофей за нея. Това е той — трофей. Жив е.
Тя го иска за себе си. Едва ли сме много далеч от тях. Ягуарът е по-бърз от скапания им микробус.
— Няма да бъде ухапан. Кръстът ще го предпази.
— Но няма да спре меч или стрела. Или куршум, мамка му! Лъковете и пистолетите не са предпочитани оръжия — каза той почти на себе си. — Улучват твърде отдалеч. Нашият вид убива отблизо — нещо като традиция. Гледаме жертвите си в очите. Тя ще иска да го поизмъчва. Няма да бъде бързо. — Сграбчи волана така силно, че пръстите му потънаха в кожата. — Това ще ни даде малко време.
— Нощта наближава.
Това, което не изрече, но и двамата знаеха, бе, че с настъпването на нощта ще се появят още.
Кийън задмина един седан със скорост, от която гумите на ягуара изскърцаха върху мокрото шосе, а после отново се понесоха неудържимо напред. Светлина на фарове заслепи очите му, но не го спря. Имаше миг време да си помисли: „Проклети туристи!“, когато идващата отсреща кола го принуди да отбие встрани. Клоните на живия плет драскаха по страничните прозорци. Камъчета от чакълената настилка полетяха като куршуми.
— Вече трябваше да сме ги настигнали. Ако са поели по друг маршрут или тя има друго убежище… — „Твърде много вероятности“, каза си Кийън и даде газ. — Можеш ли да направиш нещо? Магия за откриване?
— Нямам… — Хойт удари с ръка по таблото при поредния рязък завой. — Почакай! — Сграбчи кръста, който носеше, насочвайки още сила към него. Съсредоточи се и извика светлината в съзнанието си. — Щит и символ. Води ме. Дай ми прозрение!
Видя пумата да тича през дъжда, с кръста на шията, който се мяташе по гърдите й като сребърен камшик.
— Ларкин, близо е. Изостава зад нас. Тича презри вадите. Уморен е. — Продължи да насочва светлината, сякаш опипваше с пръсти. — Глена… и Мойра с нея. Не са останали в къщата, движат се. Болката й е непоносима.
— Не могат да ми помогнат. Къде е Кинг?
— Не мога да го открия. В мрак е.
— Мъртъв?
— Не знам. Не мога да стигна до него.
Кийън рязко удари спирачките и завъртя волана. Ягуарът се завъртя, приближавайки се все повече към черния микробус, спрял на тесния път. Гумите изскърцаха и се чу тъп удар на метал в метал.
Той изскочи, преди движението да спре напълно с меч в ръка. Когато дръпна вратата на микробуса, не откри нищо и никого вътре.
— Тук има някаква жена — извика Хойт. — Ранена е.
Кийън изруга, заобиколи микробуса и отвори задните врати. Видя кръв и по миризмата позна, че е човешка. Но кръвозагубата явно не бе такава, че жертвата да умре.
— Кийън, ухапана е, но е жива.
Той извърна глава. Видя жената да лежи на пътя, с прободни рани на врата, от които струеше кръв.
— Не са я изцедили докрай. Не са имали време. Свести я! Накарай я да дойде на себе си! — нареди Кийън. — Можеш. Направи го бързо! Взели са колата й, прехвърлили са се в нея. Разбери какво е карала.
— Има нужда от помощ.
— По дяволите — или ще оживее, или не! Свести я!
Хойт сложи пръсти на раните и усети парене.
— Госпожо. Чуйте ме. Събудете се и ме чуйте.
Тя се раздвижи и очите й внезапно се отвориха. Зениците й бяха огромни.
— Рори! Рори. Помогни ми.
Кийън грубо го избута встрани. Самият той притежаваше известна магическа сила.
— Погледнете ме. — Наведе се ниско, докато тя срещна погледа му. — Какво се случи тук?
— Някаква жена… микробусът. Помислихме, че е закъсала. Рори спря. Слезе и те… господи! Боже мой. Рори.