— Взели са колата ви. Каква кола беше?
— Синя. BMW. Рори. Отвлякоха го. Отвлякоха го. „Няма място за теб“. Казаха, че няма място за мен и ме захвърлиха. Смееха се.
Кийън се изправи.
— Помогни ми да отместя този микробус от пътя. Сетили са се да вземат ключовете.
— Не можем да я оставим така.
— Тогава остани при нея, но ми помогни да се отървем от този проклет микробус.
Яростта накара Хойт рязко да се завърти и микробусът отскочи на три метра встрани.
— Добра работа.
— Би могла да умре тук. Не е сторила нищо.
— Няма да бъде нито първата, нито последната жетва. Това е война, нали? — сопна се Кийън в отговор. — Във всяка война загиват невинни. Добра стратегия — замислено отбеляза той. — Забавят ни и се прехвърлят в по-бърза кола. Вече няма начин да ги настигнем, преди да влязат в пещерите. Ако отиват там. — Обърна се към брат си: — Може би все пак ще имам нужда от теб.
— Няма да оставя една ранена жена да лежи на пътя като то болно куче.
Кийън се върна до колата си, отвори жабката и извади мобилен телефон. Проведе кратък разговор по него.
— Средство за общуване от разстояние — обясни той на Хойт, преди да хвърли телефона обратно. — Повиках помощ. Лекари и силите на реда. Ако останеш тук, няма да постигнеш нищо друго, освен да бъдеш задържан и принуден да отговаряш на въпроси, които не разбираш.
Спусна покрива и извади одеяло и сигнални ракети.
— Завий я с това! — нареди Кийън. — Аз ще изстрелям тези неща. Той е примамка — добави, докато зареждаше ракетите. — Колкото трофей, толкова и примамка. Тя знае, че отиваме. Иска да отидем.
— Тогава да не я разочароваме.
Загубил надежда да пресече пътя на похитителите, преди да стигнат до пещерите, Кийън продължи по-предпазливо.
— Тя прояви повече съобразителност. По-агресивна е и е готова да жертва воините си. Затова има предимство.
— Превъзхождат ни по численост, значително.
— Винаги ще ни превъзхождат. Точно сега може бъде склонна на преговори. На размяна.
— Един от нас срещу Кинг.
— За нея всички вие сте еднакви. Никой човек не е по-ценен от другите. Освен ти, може би, защото уважава и цени силата ти. Но повече би искала мен.
— Ще предложиш своя живот срещу този на Кинг?
— Тя няма да ме убие. Поне не веднага. Първо ще иска да ми разкрие забележителните си способности. Обожава това.
— Мъчения?
— И убеждаване. Ако успее да ме привлече на своя страна, успехът на заговора й е гарантиран.
— Щом си готов да размениш живота си срещу този на приятел, как би могъл да го предадеш? Мислиш ли, че очаква това от теб?
— Ние сме двулични същества. А и самата тя ме създаде, което я кара да мисли, че има особена власт над мен.
— Не, не и над теб. Аз бих повярвал, че си готов да размениш себе си срещу Кинг, но не мисля, че тя ще повярва. Трябва да предложиш мен — каза Хойт след миг.
— О, нима съм способен?
— Аз не означавам нищо за теб от стотици години. Ти цениш него повече от мен. Тя знае това. Обикновен човек срещу магьосник. Добра сделка за нея.
— И как би повярвала, че си готов да се жертваш заради някого, когото познаваш едва от седмица?
— Ще допреш нож до гърлото ми.
Кийън забарабани с пръсти по волана.
— Възможно е да се хване.
Дъждът бе спрял, но лунната светлина едва се процеждаше през плътните облаци, когато стигнаха до скалите. Издигаха се високо над пътя, стърчаха и хвърляха назъбена сянка върху развълнуваното море.
Чуваше се само плясъкът на вълните по камъните и ехото им във въздуха, сякаш бе диханието на боговете. Нищо не издаваше наблизо да има друга кола, човек или каквито и да било признаци на живот. Край пътя имаше парапет, а под него — скали, вода и лабиринт от пещери.
— Ще я примамим. — Кийън кимна към ръба. — Ако слезем при нея, ще бъдем в капан, а зад гърба ни ще бъде само морето. Ще се изкачим горе и ще я накараме да дойде при нас.
Запълзяха по хлъзгавите скали и подгизналата трева. На върха имаше фар, чиято светлина разсичаше мрака.
И двамата предвидиха нападението. Създанието изскочи иззад скалите с оголени зъби. Кийън само се завъртя, блъсна го с рамо и то се затъркаля надолу към пътя. За второто използва кола, който бе пъхнал в колана си. После се изправи и застана срещу третото, което изглеждаше по-предпазливо от събратята си.
— Кажи на господарката си, че Кийън Маккена иска да говори с нея. На лунната светлина проблеснаха зловещи зъби.
— Ще изпием кръвта ти тази нощ.
— Или ще умрете гладни — от ръката на Лилит, защото не сте предали съобщение.
Съществото изчезна в мрака.
— Може би горе чакат още — предположи Хойт.