— Едва ли. Тя очаква да нахълтаме в пещерите, а не да се изкачим на възвишението и да водим преговори за размяна на заложници. Ще бъде заинтригувана и ще дойде.
Затова продължиха по склона, до мястото, на което Хойт се бе борил с Лилит и с онова, в което бе превърнала брат му.
— Иронията ще й хареса.
— Всичко изглежда същото, както тогава. — Хойт прибра кръста под ризата си. — Въздухът. Нощта. Някога това беше моето място, където можех да застана и да призова стихиите с мисълта си.
— Най-добре се надявай все още да можеш. — Кийън извади ножа си. — Застани на колене. — Плъзна върха по гърлото му и видя как от тънкия разрез потече кръв. — Сега.
— Е, настъпва момент на избор.
— Всичко е въпрос на избор. Ти щеше да ме убиеш тук, ако можеше.
— Щях да те спася, ако можех.
— Но не направи нито едното от двете, нали? — Кийън издърпа ножа на Хойт и задържа двете остриета, допрени до гърлото му. — Коленичи!
Усещайки допира на студения метал, Хойт го направи.
— Я каква приятна гледка!
Лилит пристъпваше към тях под лунната светлина. Беше облечена в пищна изумруденозелена рокля, а косите й бяха разпилени по гърба й, сияйни като слънчеви лъчи.
— Лилит. Отдавна не сме се виждали.
— Доста отдавна. — Коприната изшумоля, когато тя се раздвижи. — Нима си изминал толкова път, за да ми донесеш подарък?
— Размяна — поправи я Кийън. — Отпрати кучетата си! — тихо каза той. — Или ще убия първо него, а после и тях. И за теб няма да има нищо.
— Толкова самонадеян! — Махна с ръка към вампирите, които пълзяха от двете й страни. — Закоравял си. Беше хубаво малко кутре, когато те дарих с вечен живот. А виж го сега — хитър вълк. Харесваш ми.
— И все още е твое кученце — просъска Хойт.
— О, могъщият магьосник — на колене! И това ми харесва. Ти ме беляза. — Разтвори корсажа си и показа пентаграмата, която Хойт бе жигосал на гърдите й. — Боля ме повече от десетилетие. Белегът никога не ще избледнее. Дължа го на теб. Кажи ми, Кийън, как успя да го довлечеш тук?
— Смята ме за свой брат. Това улеснява нещата.
— Тя отне живота ти. Изтъкана е от лъжи и смърт.
Кийън се усмихна над главата на Хойт.
— Това харесвам в нея. Ще ти дам този срещу човека, когото отвлече. Ценен е за мен. И лоялен. Искам го обратно.
— Но е толкова по-едър от този тук. Има много повече плът, с която да пируваме.
— Той не притежава сила. Обикновен смъртен е. Предлагам ти магьосник.
— И го разменяш срещу обикновен човек.
— Както казах ценен е за мен. Знаеш ли колко време и усилия са нужни, за да обучиш верен слуга? Искам го. Никой няма да ми го открадне. Нито ти, нито който и да било.
— Ще обсъдим това. Доведи този долу. Създадох страхотен уют в пещерите. Ще се настаним удобно, ще хапнем. Имам апетитна швейцарска студентка рубенсов тип. Ще си я поделим. О, не, почакай! — Избухна в мелодичен смях — Чух, че напоследък се прехранваш със свинска кръв.
— Не вярвай на всичко, което чуваш.
Кийън вдигна ножа, с който бе направил разреза в кожата на Хойт, и облиза окървавеното острие.
При първото вкусване на човешка кръв след толкова дълъг пост очите му станаха червени и у него се пробуди глад.
— След като съм живял толкова дълго, не мога да си позволя да бъда глупав. Никога няма да получиш подобно предложение, Лилит. Дай ми човека и вземи магьосника!
— Как да ти повярвам, скъпото ми момче? Ти убиваш нашия вид.
— Убивам, когото искам, когато искам. Както и ти.
— Съюзил си се с тях. С хора. Замесил си се в заговор срещу мен.
— Защото беше забавно. Но започна да ми доскучава, а и не е безопасно. Дай ми моя човек и вземи този. Като премия ще получиш покана да дойдеш в дома ми и да си устроиш пир с другите.
— Тази кръв ухае на сила — напевно каза Лилит. — Великолепно.
— Още една стъпка и ще прережа сънната му артерия, всичката ще отиде на вятъра.
— Би ли го направил? — Тя се усмихна чаровно. — Ето какво се питам. Това ли искаш?
Направи жест.
На ръба на скалата, където бе фарът, Кийън видя Кинг да върви приведен, влачен от двама вампири.
— Жив е — шеговито каза тя. — Разбира се, имаш само моята дума както аз — твоята, че ще ми поднесеш този магьосник като скъп подарък, опакован в лъскава хартия. Предлагам тя игра на залози. — Развя полите на роклята си и се завъртя. — Убий го и ще ти дам човека. Убий брат си, но не с ножовете, а както убиваме ние. Изсмучи кръвта му, до капка — и човекът е твой.
— Първо ми доведи човека.
Тя нацупи устни и суетно приглади полите си.
— О, много добре. — Вдигна високо едната си ръка, после другата. Кийън отмести остриетата от гърлото на Хойт, когато повлякоха Кинг напред.