Пуснаха го и с жесток ритник го тласнаха към бездната.
— Опа! — Очите на Лилит затанцуваха от насмешка, когато вдигна пръст към устните си. — Кашкавалени ръце. Е, сега ще трябва да ми отмъстиш, като убиеш своя заложник.
С яростно ръмжене Кийън се втурна напред. Тя се надигна и разпери полите си като криле.
— Хванете ги! — изкрещя Лилит. — Доведете ги при мен!
Кийън сграбчи ножовете по-здраво, когато Хойт скочи на крака и издърпа коловете, пъхнати в колана му отзад.
Полетяха стрели, които разцепиха въздуха и пронизаха няколко сърца. Преди Кийън да нанесе първия удар, шестима вампири се превърнаха в пепел, която вятърът разнесе над морето.
— Идват още! — изкрещя Мойра, скрита сред дърветата. — Трябва да тръгваме. Веднага! Насам. Бързо!
Отстъплението бе тежко и остави горчив вкус в устата, но бе за предпочитане пред смъртта. Това бе краят на битката.
Когато стигнаха до колата, Хойт посегна към ръката на брат си.
— Кийън…
— Недей. — Той го отблъсна и се загледа в другите, докато другите се качваха в микробуса. — Просто ме остави.
Дългият път към дома бе изпълнен с мълчание, скръб и ярост.
Глена не заплака. Мъката й бе твърде дълбока, за да намери израз в сълзи. Шофираше като в транс, с тяло разтърсвано от пулсираща болка, и съзнание, обсебено от шока. Знаеше, че е страхливо и глупаво да се затваря в себе си.
— Нямаш вина.
Чу гласа на Мойра, но не намери сили да отговори. Усети как Ларкин докосна рамото й, навярно за утеха. Но бе твърде вцепенена, за да реагира. А когато Мойра отиде отзад при Ларкин, за да я остави сама, изпита само леко облекчение.
Сви към гората, умело маневрирайки по тясната алея. Пред къщата, където прозорците светеха, угаси двигателя и фаровете. Посегна към вратата.
Тя внезапно се отвори и Глена бе повдигната на сантиметри над земята. Отново не почувства нищо, дори страх, когато долови жаждата в очите на Кийън.
— Назови поне една причина да не счупя врата ти и всичко да свърши веднъж завинаги.
— Не мога.
Хойт стигна до тях пръв и бе отблъснат назад с нехайно движение.
— Недей! Той не е виновен. Недей! — каза тя на Хойт, преди той отново да се втурне към брат си. — Моля ви недейте! — обърна се тя към Ларкин.
— Нима мислиш, че това ме трогва?
Отново погледна в очите на Кийън.
— Не Как би могло? Беше твой приятел. Аз го убих.
— Не изливай гнева си върху нея. — Мойра побутна ръката на Кийън, но той остана непоклатим. — Тя няма вина.
— Нека говори сама.
— Не може. Не виждаш ли колко тежко е пострадала? Не ми позволи да се погрижа за нея, преди да ви настигнем. Трябва да влезем вътре. Ако ни нападнат, всички ще загинем.
— Ако я нараниш — тихо каза Хойт, — ще те убия със собствените си ръце.
— Нима няма нищо друго. — Думите на Глена прозвучаха като отчаян шепот. — Само смърт? Това ли ни очаква отсега нататък?
— Пусни я…
Хойт обхвана ръцете му и я освободи. Зашепна й на галски, докато я носеше на ръце към къщата.
— Ще дойдеш и ще ни изслушаш. — Мойра сграбчи ръката на Кийън. — Той го заслужава.
— Не ми казвай какво заслужава. — Тласна я назад с такава сила, че я накара да залитне. — Ти не знаеш нищо.
— Знам повече, отколкото мислиш.
Остави го да влезе след Хойт в къщата.
— Не успях да ги настигна. — Ларкин бе втренчил поглед в земята. — Не бях достатъчно бърз. — Отвори задните врати на микробуса и разтовари оръжията. — Не мога да се превърна в едно от тези неща. — Отново ги затвори с трясък. — Трябва да бъде живо същество. Пумата не можа да ги настигне.
Без да каже нищо, Кийън влезе вътре. Настаниха Глена на дивана в главната приемна. Очите й бяха затворени, кожата — бледа и лепкава. Синината на бръчката й се открояваше на пребледнялото лице. Кръвта бе засъхнала в крайчеца на устните й.
Хойт внимателно опипа ръката й. „Не е счупена“, помисли си с облекчение. Лошо изкълчена, но не и счупена. Опитвайки се да не я смущава, той свали ризата й и откри още синини по раменете, ребрата и хълбока й.
— Знам какво да донеса — каза Мойра и се затича.
— Няма счупвания. — Хойт прокара ръка по ребрата й. — Добре че няма нищо счупено.
— Има късмет, че главата й все още е на раменете.
Кийън отиде до бюфета и извади бутилка уиски. Отпи направо от нея.
— Някои от нараняванията са вътрешни. Тежки са.
— Не толкова, колкото заслужава за това, че е излязла от къщата.
— Не е излязла. — Мойра дотича обратно, с куфара на Глена в ръце. — Не е сторила това, в което я обвиняваш.
— Нима очакваш да повярвам, че Кинг е излязъл и тя му се е притекла на помощ?
— Той излезе заради мен. — Глена отвори очи, изцъклени от болка. — И те го връхлетяха.