Стремеше се с цялото си същество да обгърне закрилнически малкото беззащитно създание, което носеше под сърцето си, както човек боязливо загръща в шепата си мъждивото пламъче на току-що запалена свещ.
В края на есента Ивар и Скюле пожелаха да навестят баща си, защото в планината било много хубаво, и да го помолят да ги заведе на лов, докато още не е паднал сняг.
Нокве и Бьоргюлф играеха шах, но спряха и започнаха да слухтят.
— Не зная — колебливо отвърна Кристин.
Досега не се бе замисляла кого да изпрати с вестта за бременността си. Майката гледаше двамата си невръстни синове. Осъзнаваше колко е глупаво, но не се престраши да им заръча какво да известят на баща си. Обмисляше да изпрати Лавранс с близнаците и да го накара той да поговори с баща си насаме — Лавранс беше още малък и много неща още не му бяха ясни. И все пак…
— Деца, баща ви ще се прибере съвсем скоро. Тогава ще ви заведе на лов. Освен това след няколко дни ще му изпратя вест.
Близнаците посрещнаха отказа й със сърдито мрънкане. Нокве вдигна очи от дъската за шах и отсече:
— Слушайте какво ви казва майка ни, момчета.
В дните преди Коледа Кристин изпрати Нокве да навести Ерлен.
— Сине, обади на баща си, че много ми е домъчняло за него. Липсва ни на всички!
Майката не спомена за детето в утробата си. Струваше й се съвсем нормално Нокве да се е досетил по наедрялата й снага какво се е случило и затова реши да му предостави възможността сам да прецени дали да съобщи това на баща си.
Нокве се прибра, без да успее да се види с Ерлен. Баща му отпътувал за долината на река Раума, защото Маргрет и съпругът й се преместили да живеят в Бьоргвин и искали да се срещнат с него на Вейой.
Напълно разбираемо, опитваше се да се успокои Кристин, докато будуваше нощем и милваше спящия Мюнан по лицето. Тъжеше, задето Ерлен няма да се прибере за Коледа, но си даваше сметка, че е съвсем естествено той да се възползва от сгодния случай да види дъщеря си. По бузите й се стичаха сълзи и тя ги бършеше. Откакто забременя, плачеше много често, както на младини.
По Коледа почина отец Айрик. През есента, докато свещеникът лежеше на смъртно легло, Кристин няколко пъти се отбива да го види. Присъства и на погребението му, макар и напоследък да не се показваше пред хора. Смяташе смъртта на стария енорийския свещеник за голяма загуба.
На помена Кристин чу, че някой видял Ерлен далеч на север. Явно се прибирал към „Хауген“. Сигурно ще си дойде съвсем скоро.
През следващите дни тя често сядаше на пейката под малкия прозорец, дъхаше върху огледалцето си, лъскаше го до блясък и оглеждаше внимателно лицето си.
През последните години Кристин постоянно беше със слънчев загар като селянките, но сега от тена й нямаше и следа. Кожата й изсветля, а по страните й грейнаха кръгли, яркочервени рози. Заприлича на картина. От девойка не бе изглеждала толкова красива. От почуда и щастие дъхът й спираше.
Ако са прави опитните жени, най-после ще им се роди дъщерята, за която Ерлен мечтаеше толкова силно. Магнхил. Този път ще нарушат традицията и ще я кръстят на майката на Ерлен.
В съзнанието й се прокрадна смътен спомен за чута някога приказка: седмина братя били изпратени насила в дива гора заради неродената си малка сестра, Кристин се смееше на себе си. Нямаше представа как изобщо се сети за това.
Извади риза от най-фин бял лен от сандъка с шевни принадлежности. Шиеше дрехата само когато останеше сама. Издърпваше нишки от плата и бродираше птици и животни върху ажура. От години не се беше посвещавала на толкова фино ръкоделие. О, да можеше Ерлен да се прибере сега, докато бременността я краси, докато изглежда млада и снажна, цъфтяща от здраве и прелест.
На празника на свети Григорий Двоеслов времето се случи хубаво, направо пролет. Снегът се стопи и заблестя като сребро. На огрените от слънцето склонове имаше вече само кафяви петна, а планините се издигаха сред синята мъгла.