Един ден Гауте излезе на двора да поправи една шейна. Нокве, облегнат на стената на бараката, наблюдаваше с какво се занимава брат му. Кристин излезе от готварницата, понесла с две ръце голяма дървена тава с току–що изпечен безквасен пшеничен хляб.
Гауте проследи майка си с поглед. Остави брадвата и главините в шейната, настигна я, взе тавата и я пренесе до хамбара.
Кристин се спря и поруменяла от смущение, изчака Гауте да се върне.
— Тези дни се налага да навестите баща си и да му обадите колко е неотложно да се прибере, за да ме отмени в управлението на „Йорун“. Вече не ми стигат силите. Освен това ще бъда на легло точно по време на сеитбата.
Младежите я изслушаха с поруменели лица, но майката долови и радостно оживление. Нокве се обърна към Гауте с престорено равнодушие:
— Можем да потеглим още днес в ранния следобед. Какво ще кажеш, братко?
На следващия ден по обяд Кристин чу, че ездачите се прибират. Излезе да ги посрещне на двора. Нокве и Гауте бяха сами. Застанали до конете си, забиха очи в земята и мълчаха.
— Какво каза баща ви?
Гауте се подпря на копието си и продължи да гледа надолу. Нокве подхвана:
— Татко ни поръча да ти предадем, че цяла зима те е чакал да отидеш при него. Ще те приеме с обич в дома си, както те е посрещнал и миналия път.
Лицето на Кристин пребледня, а после отново пламна:
— А не му ли споменахте в какво положение се намирам? Не му ли казахте, че не след дълго ще родя дете?
— Според татко това не било основателна причина да не се преместиш при него в „Хауген“ — отвърна Гауте с наведена глава.
— Какво? — попита Кристин тихо и гневно.
Нокве понечи да обясни. Гауте вдигна леко ръка да го спре и го стрелна с умолителен поглед. По-големият брат обаче не му обърна внимание:
— Татко ни заръча да ти предадем това: когато детето било заченато, ти си знаела колко богат е бащата. Оттогава татко не бил забогатял, но не бил и обеднял.
Кристин обърна гръб на синовете си и бавно тръгна към къщата. Отпусна тежкото си изморено тяло върху пейката под прозореца, където пролетното слънце бе стопило всичкия лед и слана.
Това беше самата истина. Тя си изпроси ласките му. Но й се стори неподходящо да й напомня този факт. Още по-грозно беше от негова страна да й праща такъв отговор по синовете им.
Пролетното време се задържа. Една седмица духа топъл вятър и стана влажно. Реката придойде, разшири се и заклокочи бурно. По склоновете зашумоляха води, снегът в планината започна да се свлича и пак грейна слънце.
Кристин, застанала зад къщите в сивкаво-синята вечер, слушаше песента на птиците от гъсталака в долната част на полето. Гауте и близнаците се качиха до хижата на пасището в планината да ловят фазани. Тази сутрин от всички склонове долиташе шумотевицата от оживлението на птиците.
Кристин скръсти ръце пред гърдите си. Оставаше още малко и тя реши да понесе бремето си търпеливо. И тя често проявяваше вироглавие и инат, та затрудняваше съжителството с Ерлен. Притесняваше се неоснователно за децата. Държеше се инатливо, както я упрекваше Ерлен. И сега въпреки всичко постъпката му й се струваше твърде жестока, но наближаваше денят, когато стопанинът щеше да се прибере у дома. И самият той го осъзнаваше.
Ту грееше слънце, ту рукваше проливен дъжд. Един следобед синовете й я повикаха да й покажат нещо. Седемте момчета бяха излезли дружно на двора заедно с цялата прислуга. Над долината се издигаха три дъги. Най-вътрешната — с непрекъсната линия, бляскава и с наситени цветове — опираше върху къщите във „Формо“, а другите две изглеждаха по-тънки и избледняваха в горната си част.
Още докато се взираха в необикновено красивото природно явление, въздухът помръкна и посивя. От юг се зададе снежна виелица и за кратко всичко наоколо побеля.
Вечерта Кристин разказа на Мюнан приказката за крал Сню и за красивата му белолика щерка на име Мьол; за крал Харал Люва, когото отгледали при великана Довре в едноименната планина. С натежало от мъка и съжаление сърце майката си даде сметка, че от години не е отделяла време да разтуши децата си. Домъчня й за Лавранс и Мюнан, защото рядко ги радваше с такива истории, а те скоро щяха да пораснат. Преди, докато живееха в „Хюсабю“, Кристин много често им разказваше приказки вечер.
Забеляза, че и големите й синове я слушат с интерес. Страните й пламнаха и тя започна да се запъва от смущение. Мюнан я помоли да им разкаже още нещо. Нокве се изправи и се приближи до нея: