С неописуем страх и горест установи, че откакто занесоха сина й в църквата и го кръстиха на баща му, малкият започна да линее все по-бързо.
Нито едно от другите си деца Кристин не бе обичала толкова, колкото обичаше това клето създание. Нито един от синовете си не бе родила, изпълнена с толкова сладостно и диво щастие. Нито едно от децата си не бе носила в утробата си с толкова блажено очакване. Мислено се върна към изминалите девет месеца. Накрая се бореше със зъби и нокти да не туби надежда и вяра. Нямаше да понесе загубата на това дете, но нямаше и сили да го спаси.
Всемогъщи Боже, Милосърдна Дево, свети Улав. Кристин усещаше, че този път е безсмислено да се просне ничком и да ги моли да пощадят живота на детето й.
„И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“
Кристин не пропускаше нито една служба. Така беше свикнала от едно време. Целуваше вратата, пръскаше се със светена вода, покланяше се пред старото разпятие над арката на хора. Спасителят гледаше надолу, тъжен и благ в смъртните Си мъки. Христос загина, за да избави убийците Си. Свети Улав непрекъснато се явява пред лика Му, за да измолва пощада за онези, които Го пратиха в изгнание и Го убиха.
„Както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Пресвета Дево, детето ми умира! Не знаеш ли, Кристин, бих предпочел да нося кръста Му и да понеса смъртта Му, отколкото да застана под разпятието Му и да Го гледам как умира. Но понеже знаех, че това е наложително заради спасението на грешниците, в сърцето си се съгласих. Съгласих се, когато синът ми ме помоли: Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.
„Както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Онова, което сърцето ти крещи, няма да се превърне в молитва, преди да изречеш „Отче наш“ без капка фалш в душата.
„И прости нам дълговете ни“… Спомняш ли си колко пъти вината ти бе опростена? Погледни синовете си, застанали до мъжете в храма. Виж онзи, който стои най-отпред като вожд на красивото ти потомство. Плодът на греха ти. Близо двайсет години Господ умножава пред очите ти неговата хубост, разум и мъжественост. Молиш за милосърдие? В какво се проявява милосърдието ти към най-малкия ти син?
Спомни си баща си, спомни си Симон Андресьон.
Но дълбоко в сърцето си Кристин не беше простила на Ерлен. Не можеше да му прости, защото не искаше. Държеше купата на любовта си и отказваше да я пусне дори сега, когато вътре остана само горчивата утайка. В мига, когато тя успее да прости на Ерлен и престане да мисли за него с онази унищожителна горчивина, всичко между тях ще приключи.
Кристин слушаше службата и осъзнаваше, че божиите слова не облекчават терзанията й. Опита се да се помоли: свети Улав, помогни ми, стори чудо с душата ми, та да си кажа молитвата без неистини и да мисля за Ерлен с почтително спокойствие. Но Кристин съзнаваше, че самата тя не иска молитвата й да бъде чута. Усещаше колко безсмислено е да моли Бог да пощади живота на детето й. Синът на Ерлен й беше даден назаем от Бог и можеше да го задържи при едно-единствено условие, а тя отказа да го приеме. Вече беше безполезно да лъже свети Улав…
Майката бдеше над болното си чедо. Сълзите й се лееха безспир. Кристин плачеше беззвучно, а по посивялото й вкаменено лице не трепваше мускул. Единствено бялото на очите й и клепачите се зачервяваха. Щом някой се отбиеше да я види, тя бързо избърсваше сълзите си и продължаваше да стои безмълвна и вцепенена.
Нужно беше съвсем малко, за да я размекнат. Когато в стаята влезеше някой от големите й синове, за да провери как е клетото му братче и да му каже няколко нежни съчувствени думи, майката се оказваше безсилна и избухваше в оглушителни ридания. Ако само можеше да сподели със синовете си какъв страх я мъчи за живота на малкия Ерлен, сърцето й щеше да омекне. Но момчетата се бояха от нея. От деня, когато се прибраха и узнаха какво име е дала майка им на новороденото, младежите станаха още по-единни и сплотени и сякаш се отчуждиха от нея. Но веднъж Нокве отбеляза, докато гледаше бебето:
— Майко, позволи ми да посетя татко и да му съобщя как е братчето ни.
— Няма смисъл — отвърна обезсърчено Кристин.
Мюнан не разбираше защо са тъжни. Носеше играчките си на малкия си брат, радваше се от все сърце, когато му разрешаваха да го гушне и беше убеден, че е успял да го разсмее. Мюнан често говореше за баща си и се питаше колко ли ще обикне Ерлен новородения си син. Кристин мълчеше, лицето й придобиваше пепеляв оттенък и сърцето й се късаше при думите на момчето.