На вратата на вестиария се показа отец Сулмюн заедно с дякон от свитата на епископа. Свещениците размениха няколко думи със селяните. След това трима мъже, които носеха епископския бял герб, изведоха Юлв от двора, а жена му и спътниците й последваха двамата свещеници в църквата.
Кристин се смеси с тълпата и попита остро селяните:
— Какво става? Защо задържаха Юлв?
— Нали видя, щеше да посече човек в гробището — отвърнаха й със същия тон.
Всички се отдръпнаха от нея и тя остана сама с детето пред църковната врата.
Кристин се досети какво се случва. Съпругата на Юлв вероятно е искала да се оплаче от него на епископа. Грубо нарушавайки светостта на църковната обител, Юлв се постави в тежко положение. На вратата се показа непознат дякон и погледна навън. Кристин се приближи, представи се и го попита дали е възможно епископът да й отдели малко време.
В храма драгоценната утвар беше подредени за ритуала, но свещите на олтарите още не бяха запалени. Оскъдната слънчева светлина, проникваща през кръглите процепи горе по стените, струеше между тъмнокафявите колони. Част от енориашите в кораба на църквата вече се бяха настанили върху пейката по протежението на стената. В хора, пред трона на епископа, се бяха събрали Яртрюд Хербрандсдатер и двамата й братя — Гайрюлв с превързана ръка — Кулбайн Юнсьон, Сигюр Гайтунг и Туре Боргхилсьон. Около богато украсения стол стояха двама млади свещеници от Хамар, неколцина мъже от свитата му и отец Сулмюн.
Всички се втренчиха в стопанката на „Йорун“, когато тя пристъпи напред и се поклони дълбоко на епископа.
Халвар, едър, пълен мъж, внушаваше респект с достолепната си външност. Под червената му копринена шапка блестеше косата му, бяла като сняг по слепоочията. Издълженото му месесто лице пламтеше, едро и червендалесто. Епископът имаше масивен орлов нос, двойна брадичка и възтънки устни, наподобяващи черти. Те пресичаха напреки долната част на лицето му, покрито с гъста, късо подстригана прошарена брада. Рошавите вежди бяха запазили тъмния си цвят и покриваха искрящите му въгленовочерни очи като качулки.
— Нека Господ да е с тебе, Кристин Лаврансдатер — поздрави я епископ Халвар.
Погледна изпитателно жената изпод огромните си вежди. С едната си едра бяла ръка възрастният мъж обгърна златния кръст, провесен на врата му, а с другата, отпусната в скута на тъмната му виолетова одежда, държеше дъска, намазана с восък.
— Какво те води при мен, госпожо Кристин? — попита епископът. — Не смяташ ли, че е по-благоприлично да изчакаш малко, да ме посетиш следобед в „Румюн“ и да ми кажеш какво ти тежи на сърцето?
— Яртрюд Хербрандсдатер ви е посетила, достопочтени отче — отвърна Кристин. — Юлв Халдуршон и моят съпруг са неразделни от трийсет и пет години. Юлв винаги ни е бил верен приятел, помощник и добър роднина. Искам да му помогна, ако е възможно…
Яртрюд нададе тих вик в изблик на презрение и гняв. Останалите се вторачиха в Кристин: селяните с негодувание в очите, епископът с очакване и любопитство. Халвар се огледа сурово наоколо и се обърна към Кристин:
— Нима се осмеляваш да се застъпваш за Юлв Халдуршон? Сигурно ти е известно — той рязко вдигна ръка и й даде знак да замълчи, — че никой няма право да изисква от теб обяснение по случая, освен твоя съпруг. Е, ако съвестта ти те подтиква да споделиш нещо, направи го, но първо си помисли добре.
— Ваше Преосвещенство, исках да кажа друго. Юлв изгуби присъствие на духа и посегна към оръжие в Божия дом. Дали бих могла да му помогна, като заплатя откупа? А и мъжът ми положително ще направи всичко по силите си, за да помогне на своя приятел и роднина — изрече тя с мъка.
Епископът се обърна нетърпеливо към присъстващите, които очевидно бяха силно развълнувани:
— Няма нужда жената на Юлв Халдуршон да остава тук. Нека обвинителите от нейно име изчакат на скамейката. Отидете при тях, докато разговарям със стопанката, и накарайте хората да излязат навън. Нека Яртрюд Хербрандсдатер също да напусне църквата.
Един от младите свещеници, зает да приготвя епископското одеяние за ритуала, изслуша заповедта, веднага положи митрата със златния кръст върху раздиплената мантия и се отправи към миряните по скамейките, за да поговори с тях. Просителите го последваха. Клисарят изчака Яртрюд и спътниците й да излязат и затвори дверите.