— Да, и се завиваше цялата в тежки палта и широки дрехи, за да не личи колко си наедряла…
— Така правят повечето бременни жени, защото искат да изглеждат прилично, докато са сред хората — обясни Кристин.
— Ако детето действително беше на мъжа ти, нямаше да се отнесеш към него толкова небрежно, че с немарливостта си да предизвикаш смъртта му.
Един от младите свещеници в Хамар се спусна да поеме припадналата жена. Само след миг тя отново се изправи, пребледняла, и му благодари с поклон.
Отец Сулмюн продължи разпалено:
— Слугините в „Йорун“ ми казаха това. И сестра ми станала свидетел на отношението на майката към детето, когато отишла да я види. От гърдите на майката бликало мляко и роклята й била цялата мокра, а всяка жена, видяла трупа на детето, ще потвърди, че то почина от недохранване.
Епископ Халвар махна нетърпеливо с ръка:
— Достатъчно, отче Сулмюн. Ще се придържаме към подадената жалба. Сега ни интересува дали Яртрюд Хербрандсдатер е разполагала с други доказателства за изневярата на съпруга си, освен слуховете, които според тази стопанка, Кристин Лаврансдатер, са пълни лъжи, и дали Кристин е в състояние да опровергае тези клевети. Едва ли някой твърди, че е посегнала на детето си…
Кристин слушаше пребледняла, без да обели дума.
Епископът се обърна към енорийския свещеник:
— Отче Сулмюн, не смяташ ли, че си бил длъжен да разговаряш с тази жена и да я осведомиш за хорските приказки? Не го ли направи?
Свещеникът се изчерви:
— От все сърце се молих за нея, дано доброволно се отметне от упорството си и потърси спасение в покаянието и изкупването на греховете си. Баща й, Лавранс от „Йорун“, не ми беше приятел — разпалено продължи той, — но въпреки това го зная като справедлив мъж, който винаги се уповаваше на Бога. Този човек не заслужаваше такава участ, но тя непрекъснато му навличаше срам след срам. Още беше невръстно момиче, когато с леконравието си предизвика нещастието на две свестни момчета. После разтрогна годежа си и се отметна от обещанието, дадено на доблестен и знатен рицарски потомък, когото баща й избра за неин съпруг, застави родителите си по нечестен начин да се съобразят с желанието й и се омъжи за Ерлен Никулаусьон. Той, както знаете, беше осъден за измяна и предателство. Но аз си казвах, сърцето й ще смекчи суровостта си, когато осъзнае колко много хората ненавиждат и презират нея и семейството й и каква слава се носи из околността на стопаните на „Йорун“, където някога баща й и Рагнфрид Иваршдатер се радваха на всеобщо уважение и любов. Тази жена прекали, като дойде с отрочето си, за да му дадете конфирмация, и повери детето на Юлв Халдуршон: мъжа, с когото тя живее в прелюбодеяние и кръвосмешение.
Епископът му даде знак да замълчи:
— Каква е роднинската връзка между съпруга ти и Юлв Халдуршон? — обърна се той към Кристин.
— Истинският баща на Юлв е Борд Петершон от „Хестнес“. Той е роден брат на Гауте Ерленсьон от „Скугхайм“, който е дядото на Ерлен Никулаусьон по майчина линия.
Епископ Халвар се обърна нетърпеливо към отец Сулмюн:
— Няма кръвосмешение. Нейната свекърва и Юлв са братовчеди. Става дума за проиграване на роднинското доверие. Ако всичко това е истина, грехът е достатъчно голям, че да го утежняваш допълнително, отче Сулмюн.
— Юлв Халдуршон е кръстник на най-големия й син — отбеляза свещеникът.
Епископът погледна въпросително Кристин и тя кимна:
— Вярно е, Ваше Преосвещенство.
Халвар запази мълчание.
— Бог да ти е на помощ, Кристин — промълви покрусен той. — Познавах баща ти. Идвал съм ви на гости в „Йорун“ като млад. Помня те. Беше красиво, невинно дете. Ако Лавранс Бьоргюлфсьон беше жив, това нямаше да се случи. Мисли за баща си, Кристин. Заради него си длъжна да признаеш срама си и да се очистиш от него, ако можеш…
Образът на епископа я озари като мълния. Кристин се сети къде го беше виждала: в един зимен ден по залез-слънце. На двора пръхти и се съпротивлява червен жребец, а свещеник с черна коса около тонзурата и пламнало лице виси на юздата, окъпан в пяната от устата на коня, мъчи се да обуздае подивялото животно и да се метне на гърба му без седло. Около свещеника и жребеца са се скупчили пияни гости, които се смеят. Сред тях е и баща й. Лавранс е поруменял от алкохола и от студа, подвиква весело и закачливо към ездача.
Кристин се обърна към Кулбайн Юнсьон:
— Кулбайн! Знаеш ме от една педя човек. Познаваш всички деца в семейството на родителите ми. Ти обичаше баща ми толкова безрезервно… Кулбайн, нима допускаш, че клеветите за мен са истина!