Селянинът я погледна сурово и тъжно:
— Обичал съм баща ти, казваш. Да, ние, неговите слуги, бедняци и хора от простолюдието, обичахме Лавранс от „Йорун“ и смятахме, че Бог иска всички водачи да изглеждат като него. Недей да ни убеждаваш, Кристин Лаврансдатер, нас, които бяхме свидетели колко те обичаше баща ти и как ти му се отплати за любовта му, че не си способна на подобна низост!
Кристин сведе глава към гърдите си. Епископът не успя да изкопчи нищо повече от нея. Тя отказа да отговаря на въпросите му.
Халвар се изправи. До високата част на олтара малка врата извеждаше към отделена част на галерията зад църковната абсида. Едната й половина използваха за вестиарий, а от другата, снабдена с малки кръгли отвори, даваха на прокажените нафора, след като бяха слушали службата навън, далеч от останалите миряни. От няколко години обаче в енорията нямаше страдащи от тежката болест.
— Кристин, май е най-добре да изчакаш отвън, докато другите изслушат службата. После ще поговоря с теб, но дотогава те съветвам да не се прибираш.
Кристин се поклони на епископа.
— Ваше Преосвещенство, предпочитам да си отида у дома, ако позволите.
— Както желаеш, Кристин Лаврансдатер. Господ да те закриля, стопанке. Ако си невинна, Бог и мъчениците за Неговото дело, които покровителстват тази църква — свети Улав и свети Томас, загинали в името на Божията справедливост — ще се застъпят за теб.
Кристин отново се поклони на епископа и излезе от вестиария в църковния двор.
Там намери Мюнан — самотно мъниче в нова червена туника. Стоеше вцепенено и право като истукан. Обърна към нея бледото си детско лице за миг, а очите му се разшириха от ужас.
Синовете й… Едва сега се сети за тях. Сякаш мълния озари съзнанието й и й показа челядта й. През изминалата година децата й останаха някъде встрани, скупчени като стадо коне по време на гръмотевична буря. Момчетата се оглеждаха плахо, отчуждени от нея, докато тя се мъчеше да съживи любовта си към Ерлен, вече обзета от предсмъртни хрипове. Какво ли са разбрали тези деца, какво ли им е минало през ума, колко ли са страдали, докато майка им тънеше в безумието си? Какво ще стане с тях сега?
Кристин обгърна с ръка грапавото юмруче на Мюнан. Детето се вторачи пред себе си, устните му потрепериха, но запази спокойната си горда походка.
Хванати за ръка, майката и синът пресякоха гробището и излязоха на склона пред църквата. При всяка мисъл за децата си Кристин Лаврансдатер имаше чувството, че ще се строполи и ще потъне вдън земя. Богомолците се стичаха към църковните врати под звънтенето на камбаните.
Кристин си спомни приказката за убития мъж, който не можел да падне на земята, защото по цялото му тяло стърчали забити копия. Сега тя също не можеше да се строполи заради множеството пронизващи я погледи.
Майката и детето влязоха в спалнята на горния етаж. Останалите синове се бяха скупчили около седналия до масата Бьорполф. Над главите на братята се извисяваше Нокве, сложил ръка върху рамото на полуслепия си брат. Кристин погледна тясното, смугло лице на първородния си син. Взря се в сините му очи, в мекия тъмен мъх над алената му горна устна.
— Вече сте разбрали, нали? — спокойно попита тя и се приближи до тях.
— Да — отговори Нокве от името на всички. — Гюнхил ни каза, беше на църква.
Момчетата погледнаха въпросително най-големия си брат. Майката се обади:
— Някой от вас знаеше ли какво се говори из околността за мен и Юлв?
— Ако знаехме, отдавна щеше да си чула разкази за дрънченето на оръжията ни, майко — рязко й отвърна Ивар Ерленсьон. — Не бих изтърпял да слушам мирно и кротко как набеждават майка ми за развратница, освен ако наистина не е такава.
— Деца, питам се какво мислите за всичко случило се през последната година — тъжно призна Кристин.
Момчетата мълчаха. Бьорполф надигна глава и погледна майка си с възпалените си очи.
— За бога, майко, какво според теб сме си мислили през тази и през всички изминали години! Да не си въобразяваш, че ни е било лесно да намерим обяснение за случилото се!
— Така е, майко — намеси се Нокве. — Май трябваше да поговоря с теб, но ти се държеше толкова странно, че не посмях. А след като настоя да кръстят най-малкия ни брат на баща ни, значи за теб татко все едно е мъртъв — Нокве млъкна и махна отривисто с ръка.