— Добре — немощно кимна той. — Нека някой да тръгне за Довре и да обади на енорийския ми свещеник, отец Гюторм, че умирам.
— Но той няма да успее да дойде навреме — възрази ужасена Кристин.
— Ще дойде — раздразнено реагира той. — Ако даде Господ. Не искам да приемам последното си причастие от свещеника, който очерни името ти…
— Ерлен, за бога, не говори така…
Към умиращия пристъпи Юлв Халдуршон и се наведе над него:
— Ерлен, тръгвам за Довре.
— Юлв, помниш ли как двамата с теб напуснахме „Хестнес“ — попита Ерлен със слаб, едва доловим глас и се засмя. — Тогава ти се заклех, че винаги ще можеш да разчиташ на безусловната му подкрепа. Но за беда от двама ни ти по-често ми доказваше колко си ми предан, приятелю. Искам да ти благодаря.
Юлв се наведе и целуна окървавените устни на Ерлен:
— И аз ти благодаря, Ерлен Никулаусьон.
Юлв запали свещ, сложи я до главата на болния и излезе.
Ерлен отново затвори очи. Кристин се взираше в бялото му лице и го милваше. Сякаш виждаше как съпругът й бавно потъва в мъртвешки сън.
— Ерлен — умолително зашепна тя. — За Бога, нека доведем отец Сулмюн. Бог е един, без значение кой свещеник ни свързва с него.
— Не — мъжът се надигна рязко в леглото и завивките оголиха пожълтялото му тяло. Превръзките на гърдите и корема му се напоиха с рукналата от раните кръв и по плата избиха алени петна. — Грешен съм. Дано Бог ме осени с милостта си според висшата Си справедливост, но — той се отпусна немощно върху възглавниците и продължи с почти недоловим глас, — дори да доживея преклонна възраст, няма да стана благочестив дотолкова, че да понеса спокойно присъствието на човек, който е разпространявал злостни клевети за теб…
— Ерлен, Ерлен, помисли за душата си!
Мъжът размърда неспокойно глава върху възглавницата. Клепачите му отново се спуснаха.
— Ерлен! — Кристин плесна с ръце и закрещя в изстъпление: — Ерлен, нима не разбираш? Трябва да им кажеш как си постъпил с мен, за да спрат да ме одумват!
Ерлен отвори широко очи. Устните му бяха посинели, но по измъченото му лице пробяга отблясък от някогашната младежка усмивка:
— Целуни ме, Кристин — прошепна той, а в гласа му тя долови весела нотка. — Помежду ни имаше нещо, което не може да се нарече християнско благочестие и семейно съгласие. Затова няма как с лекота да си простим като повечето добродетелни съпрузи…
Кристин го зовеше по име и го молеше да я чуе, но той лежеше със затворени очи, а под побелялата му коса, лицето му бледнееше като току–що отсечено дърво. В ъглите на устата му се процеждаха капки кръв. Кристин ги бършеше и шепнешком го заклеваше да я погледне. При движението усещаше, че докато го е слагала в леглото, роклята й се е напоила с кръв и лепне. От гърдите на Ерлен се изтръгваха хрипове, дишаше с мъка, не беше в съзнание и бавно, но сигурно се унасяше във вечния си сън.
Някой блъсна вратата. Нокве влетя в стаята, хвърли се пред леглото, грабна ръката на баща си и започна да го вика по име.
След младежа прага прекрачи висок едър господин в пътническа пелерина — Сигюр от „Сюнбю“. Поклони се на Кристин:
— Ако знаех, че имаш нужда от помощ, братовчедке, щях… — млъкна, виждайки умиращия, прекръсти се и се оттегли в най-далечния ъгъл на стаята.
Рицарят от „Сюнбю“ зачете заупокойна молитва, но Кристин изобщо не забеляза появата му.
Нокве, паднал на колене, се надвеси над баща си:
— Татко! Татко! Не ме ли познаваш вече, татко?
Младежът долепи лице до ръцете на родителите си.
Над тях се изсипа порой от целувки и сълзи.
Кристин внезапно излезе от вцепенението си и избута главата на сина си.
— Смущаваш спокойствието ни — нетърпеливо обясни тя. — Отдръпни се.
Нокве надигна глава:
— Да се отдръпна? Но майко…
— Отивай при братята си.
Майката остана сляпа за обляното в сълзи, покрусено от скръб лице на Нокве. Младежът седна на пейката при шестимата си братя. Кристин не забелязваше нищо, само продължаваше да се взира до безпаметност с подивелите си очи в снежнобялото лице на Ерлен, което блестеше на светлината от свещта.
След малко вратата се отвори и в стаята пристъпи епископ Халвар, следван от неколцина дякони и един свещеник със свещи и пеещо сребърно звънче. Последен влезе Юлв Халдуршон. Синовете на Ерлен и Сигюр коленичиха пред Тялото Христово, а Кристин само леко вдигна глава и погледна към духовниците със зачервените си от плач, невиждащи очи. После отново се просна върху трупа на Ерлен.