Майката бдеше над тримата си синове. Нокве и Гауте преболедуваха болестта като малки, а Скюле я понесе по-леко. Фрида гледаше него и Мюнан.
Никой не очакваше епидемията да покоси Мюнан. Открай време той си беше кекав, но започна да заяква и всички се успокоиха. Една вечер обаче малкият внезапно изпадна в безсъзнание. Фрида изтича да съобщи на майка му. Кристин се втурна по стълбите и влезе при сина си, а той издъхна в ръцете й.
Смъртта на детето пробуди у нея ново, живо отчаяние. Безумната скръб за малкия Ерлен, когото смъртта изтръгна от майчината й гръд, се обагри в червено от спомена за всичките й съкрушени мечти за щастие. Тогава бурята, бушуваща в сърцето на Кристин, й помогна да не рухне. А непоносимото напрежение в душата й, уталожило се, след като с очите си видя как пронизаха смъртоносно съпруга й, остави след себе си изтощение. Убеждението, че съвсем скоро ще умре от скръб по Ерлен, притъпи остротата на болката. Вдовицата усещаше как мракът и сенките около нея се сгъстяват и чакаше вратата да се отвори и смъртта да я погълне.
Майката гледаше безжизненото тяло на Мюнан напълно пробудена от унеса си и пребледняла. Красивото миловидно дете беше нейната утеха. Само него майката си позволяваше да глези, да го милва и да му спестява строгото мъмрене, когато малкият направеше някоя пакост. Отминаваше дребните му прегрешения с усмивка. А колко силно обичаше Мюнан милата си майка! Смъртта му я прониза като с нож и тя усети колко здраво е свързана с живота. Майка, чиято кръв тече във вените на седем млади сърца, няма как да умре толкова лесно, даде си сметка тя.
Отрезвена от отчаяние, сновеше между мъртвото дете и болните си синове. Мюнан издъхна в стария хамбар, където преди него угаснаха малкият Ерлен и баща му. За по-малко от година Кристин погреба трима души в „Йорун“. Със застинало от ужас сърце се питаше в безмълвно вцепенение кой ще бъде следващият. Очакваше смъртта като неизбежна участ. Никога не успя да оцени по достойнство богатството, с което я дари Господ, като й прати толкова много деца. Понякога майката осъзнаваше Божията благодат, но за жалост надделяваха терзанията от болката, страха и борбата, макар тъгата по всяка пораснала рожба и радостта от раждането на всяко бебе да я научиха, че децата носят много повече щастие, отколкото мъка и страдание. Кристин цял живот ропта, защото не можеше да разчита на баща им, който нехаеше за благото на потомците си. Самата тя не се различаваше особено от мъжа си: някога Кристин погази Божиите повели и дълга към роднините си, за да се омъжи за него.
Но Ерлен вече го нямаше. Сега тя очакваше да види с очите си как синовете й измират един след друг и накрая да се окаже бездетна майка.
Докато гледаше света през воала на любовта си към Ерлен, за дълго остана сляпа за много неща, макар да бяха пред очите й. Знаеше, че Нокве приема много отговорно призванието си като първороден син да бъде водач и опора на братята си. Забелязала беше и каква братска любов изпитва Нокве към Мюнан, но остана слисана и покъртена от неочаквано бурната скръб на най-големия си син.
Ала децата й оздравяха от болестта, макар и възстановяването им да продължи дълго. На Великден майката отиде на църква с четирима от синовете си. Бьоргюлф още пазеше леглото, а Ивар нямаше сили да излиза от къщи. Докато боледува, Лавранс порасна много. След събитията от последната половин година малкият възмъжа и надскочи връстниците си.
Кристин вече се смяташе за възрастна. Жената е млада, докато има малки деца, които спят в прегръдките й нощем, денем лудуват около нея и постоянно се нуждаят от грижите й, разсъждаваше тя. Пораснат ли децата, жената е стара.
Новият й зет, Ямелт Халваршон, й обърна внимание, че синовете на Ерлен са още много млади, а самата тя — едва прехвърлила четирийсетте. Ямелт я посъветва да се омъжи повторно. Имала нужда от съпруг, който да й помага в управлението на земите и във възпитанието на по-малките й деца. Предложи й неколцина свестни мъже с подобаващ произход и я покани да им гостува в „Елин“ на есен с обещанието да я запознае с кандидатите за ръката й, а после да поговорят по-подробно.
Кристин се усмихна немощно. Наистина не беше престаряла. Ако някой й бе разказал за друга вдовица на нейната възраст с няколко подрастващи деца, и тя щеше да сподели мнението на Ямелт, че жената трябва да се омъжи, да има на чие рамо да се облегне, а и може да роди още деца. Но Кристин отклони предложението на зет си.