Изненадващото присъствие на жалкия роднина успя малко да размекне сърцето на Кристин, вкаменено от печал. Когато забравяше за собствените си неволи, Мюнан говореше само за Ерлен, хвалеше с гордост подвизите на покойника и най-вече буйната му младост. Разказваше с каква жажда за приключения поел Ерлен по широкия свят, след като напуснал родния си дом в „Хюсабю“, където Магнхил се гневяла на съпруга си, а той — на Ерлен, после оставил „Хестнес“ и благочестивия строг Борд, който го отгледал като роден син. Мюнан явно се опитваше да разтуши малко опечалената вдовица с приказките си. Рицарят обичаше съпруга й по свой начин и винаги смяташе, че Ерлен няма равен по красота, смелост, а защо не и по ум.
— Само че не се възползваше от него — побърза да уточни той.
Когато едва шестнайсетгодишен постъпил на служба в кралския двор, Ерлен не е имал най-светлия пример в живота си в лицето на своя братовчед, който го е наставлявал и поучавал, помисли си Кристин, но по устните й се разля тъжна и нежна усмивка, докато гледаше как от устата на Мюнан хвърчат пръски слюнка, а старите му зачервени очи сълзят, и слушаше как разпалено обяснява каква сияеща жизнерадост лъхала от Ерлен на младини, преди да се забърка в онази злощастна история с Елине Ормсдатер и да се опари за цял живот.
Ямелт Халваршон, увлечен в сериозен разговор с Гауте и Нокве, наблюдаваше скришом Кристин. Тя седеше на отсрещната пейка заедно с противния старец и с Юлв Халдуршон, който не вдъхваше доверие на Ямелт, и се усмихваше, отговаряше им и им наливаше бира. За пръв път я виждаше да се усмихва. Благото изражение й придаваше очарование, а тихият й гръден смях звучеше като смеха на девойче.
Ямелт предупреди роднините си, че е невъзможно и шестимата синове да останат в имението на майка си.
Нито един заможен благородник нямало да даде своята дъщеря или племенница за жена на Никулаус, ако разбере, че петимата му братя ще живеят заедно с тях в „Йорун“, ще се препитават с добивите от имението и ще изхранват и своите семейства. Ямелт посъветва Кристин да потърси жена за сина си. Нокве навърши двайсет години и вече изглеждаше като силен мъж. Затова Ямелт предложи да вземе близнаците със себе си на юг. Там щял да им намери подходяща служба. След кончината на Ерлен Никулаусьон мнозина благородници неочаквано се сетиха, че убитият е от техните редици и по рождение е призван да бъде сред най-личните от тях. Оцениха дружелюбния му нрав, макар и придружен с леко високомерие, и го обявиха за доблестен и смел пълководец. Отдадоха неуспехите му на лош късмет. Проявиха извънредна строгост към всички, намесени в убийството на стопанина в собствения му дом. Ямелт разказа, че много хора го питали за синовете на Ерлен. На Коледа се видял с мъжете от „Сюдрхайм“ и те нарекли младежите от „Йорун“ свои роднини. Рицар Юн им изпратил поздрави и обещал да се погрижи за тях като за скъпи сродници, ако синовете на Ерлен пожелаят да служат при него. Юн Хафтуршон се сгодил за госпожица Елин, най-голямата дъщеря на Ерлинг Видкюнсьон, и бъдещата невеста се поинтересувала дали момчетата от „Йорун“ приличат на баща си. Спомняла си Ерлен като млад — гостувал им в Бьоргвин — и тогава й се сторил неземно красив. Брат й Бярне Ерлингсьон изразил готовност да стори всичко по силите си, за да помогне на младежите.
Докато слушаше Ямелт, Кристин наблюдаваше близнаците. С възрастта те все повече заприличваха на баща си: коприненомеките им гарвановочерни коси се спускаха гладко по главите и се къдреха леко на челата и по тънките им смугли вратове. Имаха тесни лица с високи, правилни остри носове, изящна малка уста с мускулести ъгли. Но брадичките им бяха по-къси и широки от брадичката на Ерлен, а очите — по-тъмни. Вдовицата си даваше сметка, че именно големите, светлосини и бистри очи на Ерлен, широко отворени на слабото му смугло лице под кичурите гарвановочерна коса, му придаваха толкова изумителна красота.
Стоманеносивите очи на младежите засвяткаха недоволно. Скюле, който обикновено говореше от името на двамата, се обърна към свако си:
— Благодарим ти за предложението, но вече се разбрахме с Мюнан Бордшон и Инге и се посъветвахме с по-големите ни братя. Инге и баща му са най-близките ни роднини по бащина линия и решихме да поемем на юг, към имението на Инге, и да останем там през лятото, а може и през зимата…