Кристин остана като попарена. Никога не й бе минавало през ум, че Нокве ще поеме по иноческия път, но не се опита нито да му възрази, нито да го разубеди. Покъртена, майката не посмя да осъди високонравственото намерение на синовете си.
— Още когато като малки живяхме при монасите на север, си обещахме никога да не се делим — поясни Нокве.
Майката кимна. Знаеше за това, но го тълкуваше по друг начин: Бьоргюлф ще заживее заедно с Нокве и бъдещата му съпруга.
Кристин не проумяваше как е възможно младо момче като Бьоргюлф да понася нещастието си с такова мъжество. Поведението му граничеше с чудо. През пролетта, когато сядаше да поговори с него, не чу от устата му друго, освен богоугодни и доблестни слова. За майката бодрият му дух си остана загадка, но тя предполагаше, че Бьоргюлф отрано е осъзнал какъв ще бъде краят на влошеното му зрение и е обрекъл душата си на Бога още при първия си престой в манастира.
Гнетеше я обаче мисълта за тежките, жестоки страдания, които изтърпя клетото й дете. Самата тя, макар и негова майка, години наред бе останала сляпа за неволите му, защото бе твърде погълната от своите грижи. Останеше ли сама у дома, Кристин Лаврансдатер веднага коленичеше пред иконата на Дева Мария и не пропускаше да се поклони пред олтара на Божията майка в северната част на църквата, когато го отваряха за богомолци. Обляна в горчиви сълзи, Кристин се молеше от все сърце на милостивата Майка на Спасителя да приеме Бьоргюлф като свой син и да му даде утехата, която родната му майка не успя.
Една лятна нощ Кристин внезапно се събуди. Нокве и Бьоргюлф се преместиха да спят на горния етаж, а Гауте остана при Лавранс, защото големите братя искаха да се усамотят и да се отдадат на бдение и молитва. Тя тъкмо започваше да се унася в сън, когато я сепна шум на чардака. По колебливите стъпки позна сляпото момче: Бьоргюлф слизаше по стълбите.
Сигурно излиза за малко навън, предположи тя, но стана и си наметна връхната дреха. Горе вратата се отвори и някой слезе по стълбите на два–три скока.
Майката се втурна към преддверието и излезе навън. През гъстата мъгла се виждаха само смътните контури на отсрещните хамбари. До портата Бьоргюлф ожесточено се мъчеше да се отскубне от ръцете на брат си:
— Какво ще изгубиш, ако се отървеш от мен? — викаше слепецът. — Тогава ще бъдеш свободен от клетвата си и няма по задължение да напуснеш мирския свят.
Кристин не чу отговора на Нокве. Втурна се към синовете си боса по мократа трева. Бьоргюлф, вече успял да изкопчи ръцете си от хватката на брат си, се строполи като отсечен върху големия камък и го заудря с юмруци.
Нокве видя майка си и изтича до нея.
— Прибирай се, майко! Зная как да го успокоя. Казах ти да се прибираш веднага — настойчиво прошепна той, остави я и отново се върна при брат си.
Кристин се спотаи до едно дърво. Поляната беше пропита с влага, от покривите и от листата се стичаше вода, защото през деня валя проливен дъжд. Сега облаците се снижиха и се образува гъста бяла мъгла. Синовете й се връщаха: Нокве водеше Бьоргюлф за ръка. Кристин побърза да си влезе вкъщи.
Лицето на слепеца кървеше. Явно се беше ударил на камъка. Несъзнателно майката притисна длан до устата си и захапа плътта си.
По стълбите Бьоргюлф продължаваше да се съпротивлява. Политна към стената и закрещя:
— Проклет да е денят, в който съм се родил!
След като чу Нокве да затваря вратата на стаята им, Кристин излезе на пръсти навън. Отгоре долиташе гневният глас на Бьоргюлф. Синът й викаше в изстъпление и проклинаше съдбата си. Майката различи няколко думи. От време на време Нокве се опитваше да го усмири, но гласът му се чуваше като приглушен шепот. Накрая Бьоргюлф престана да крещи и избухна в оглушителни, сърцераздирателни ридания.
Кристин трепереше от студ и болка. Облечена само с нощна риза и наметната с палто, тя стоя навън, докато разпуснатата й коса се намокри от влажния студен нощен въздух. Гласовете на синовете й утихнаха.
Влезе да нагледа Гауте и Лавранс. Момчетата не бяха чули нищо. Обляна в сълзи, тя протегна ръка в мрака, погали топлите им лица и послуша равномерното им спокойно дишане. Само тези две деца й останаха от цялото й богатство.