Потръпваща от студ, се мушна в леглото си. Едно куче, легнало пред леглото на Гауте, се намъкна в постелята й и се сви на кравай в краката й. Животното често идваше да спи при нея и сърце не й даваше да го изгони, макар че тежкото му тяло притискаше нозете й и те изтръпваха. Старото куче-ловец на мечки с въгленовочерна рошава козина беше любимецът на Ерлен. Тази нощ й беше приятно да усеща топлината на тялото му върху премръзналите си крака.
На следващия ден Нокве се появи чак на закуска. Седна на почетното място. След смъртта на баща му то се полагаше нему.
Докато се хранеха, не обели дума. Под очите му тъмнееха черни кръгове. Майката го последва навън.
— Как е Бьоргюлф? — попита тихо тя.
Нокве продължаваше да избягва погледа й, но отговори, че брат му спи.
— А той… преди изпадал ли е такива състояния? — прошепна тревожно тя.
Нокве кимна и се отправи към стаята си.
Най-големият син не изпускаше брат си от очи и се мъчеше да държи майка си настрана от него. Кристин виждаше колко тежко е и на двамата.
След смъртта на Ерлен стопанин на имението стана Никулаус Ерленсьон, но от грижи не му оставаше време да се занимава с уредбата на „Йорун“. Освен това Нокве — също като баща си — не притежаваше нюх и желание за селскостопанска работа. Отговорността за имението падна върху плещите на Кристин и Гауте, защото се наложи да се лишат и от помощта на Юлв Халдуршон.
След злощастните събития, завършили с убийството на Ерлен Никулаусьон, съпругата на Юлв се прибра в дома си заедно с братята си. Юлв остана в „Йорун“, за да покаже на клеветниците, че няма да се изплаши от одумките им. Но призна, че го тегли към земите му в Скаун. Твърде дълго живял в чуждо имение, а и вече никой не можел да го упрекне в бягство от мълвата.
Наместникът на епископа обаче се зае да разследва дали Юлв Халдуршон е напуснал жена си според разпоредбите на закона. Затова Юлв се приготви за път, доведе Яртрюд и се канеше да тръгнат на север, преди пътят през планината да стане непроходим. Юлв каза на Гауте, че смята да се споразумее със съпруга на полусестра си, който правел оръжия в Нидарус, и да се установи там, а Яртрюд да остане в имението „Шолвиркста“, поверено на неговия племенник.
Последната вечер, преди Юлв да потегли, Кристин пи в негова чест от позлатената сребърна чаша, завещана на баща й от дядо му, Шетил Шведа. Подари му за спомен семейната реликва и сложи на пръста му златен пръстен от Ерлен, за да го споменава в мислите си.
За благодарност Юлв я разцелува.
— В израз на роднинската ми обич — засмя се той. — Кристин, когато се запознахме и аз — слугата — те заведох при господаря ми, едва ли си предполагала, че някой ден ще се сбогуваме по този начин.
Кристин пламна от смущение, защото Юлв я погледна с някогашната си иронична усмивка. И все пак тя прочете печал в очите му.
— Юлв, не ти ли е мъчно за Трьонделаген, където си роден и израснал? Аз прекарах там само няколко години, но често си мечтая да се върна там.
Юлв пак се засмя, а тя продължи:
— Ако някога се е случило като млада да те оскърбя с надменното си отношение, моля те да ми простиш! Не знаех, че двамата с Ерлен сте близки роднини.
— Не Ерлен, а аз предпочитах да не огласяваме роднинската си връзка. На младини бях много горд. Щом баща ми ме е прогонил от рода си, няма да прося благоволението му, казвах си аз.
Юлв се изправи и се приближи до седналия на пейката Бьоргюлф.
— Разбери ме, синко, за разлика от надменните ми братя и сестри в „Хестнес“ баща ти и Гюнюлф ме приеха като роднина още когато се запознахме като деца. Оттогава се представям като братовчед на Ерлен само когато се налага да изтъкна роднинската ни връзка, за да помогна на него, на съпругата му или на вас, които отгледах като свои деца. Разбираш ли, Бьоргюлф? — разпалено попита той, покри с ръка лицето на слепеца и заслони угасналите му очи.
— Да, разбирам те — отвърна Бьоргюлф глухо иззад пръстите му и кимна.
— Разбираме те, Юлв — Никулаус отпусна ръка върху рамото му.
Гауте също се приближи до тримата. Кристин се почувства малко излишна, защото мъжете се канеха да говорят на тема, непонятна за нея.
— Бъди сигурен, Юлв, че всички те разбираме. Ерлен и семейството му никога не е имало по-предан приятел от теб. Бог да те благослови!
На следващия ден Юлв пое на север.