През зимата Бьоргюлф поне наглед си възвърна душевното равновесие. Идваше да се храни на масата заедно с останалите, ходеше на църква и с радост и желание приемаше помощта на майка си, която непрекъснато го обгрижваше.
Понеже времето си минаваше, а синовете й повече не споменаха за манастира, Кристин изпитваше все по-силно нежелание да се раздели с първородния си син, решил да се отдаде на монашески живот.
Майката осъзнаваше, че за Бьоргюлф манастирът е най-доброто убежище, но не искаше да изгуби Нокве. Сякаш първородният й син все пак беше по-здраво свързан с майчиното й сърце, отколкото другите братя.
Кристин се съмняваше, че Нокве има призвание за монах. Учеше старателно, притежаваше превъзходна памет и с желание се отдаваше на молитвено уединение, но майката не забелязваше у него склонност да се отдаде на духовен живот. Нокве ходеше на църква по задължение, често пропускаше службите по незначителен повод, двамата с Бьоргюлф посещаваха енорийския свещеник, ала изповедите им се свеждаха до най-общо признание на греховете им. С новия свещеник ги свързваше роднинска връзка: отец Даг Ролфсьон беше син на Ролф от „Блакаршарв“, а неговата съпруга се падаше братовчедка на Рагнфрид Иваршдатер. Затова отецът идваше често в „Йорун“ да навести стопаните. Въпреки че Даг беше млад, около трийсетгодишен, образован и съвестен, Нокве и Бьоргюлф се държаха студено с него. Гауте обаче бързо се сприятели с Даг. Единствен той от синовете на Ерлен се сближи с хората от Сил. Но най-отчужден от околните остана Никулаус. Той неизменно странеше от връстниците си. Случеше ли се да присъства на танцова забава или вечеринка, Нокве заставаше далеч от другите и само наблюдаваше с надменно изражение. Понякога се поддаваше на своя приумица и се включваше в забавата. Прави го, за да покаже колко е здрав, силен и пъргав, казваха си хората. Нокве открай време кипваше бързо и я налиташе с юмруци. След като надви двама-трима признати побойници в околността, си извоюва хорското страхопочитание. А когато му се приискаше да потанцува с някоя девойка, младежът не се съобразяваше нито с братята, нито с роднините й. Танцуваше невъзмутимо с нея, а после двамата се усамотяваха. Нямаше жена, която да отблъсне Никулаус Ерленсьон. Това ни най-малко не му спечели повече симпатии.
Откакто Бьоргюлф ослепя, Нокве рядко го оставяше сам, но отидеше ли на забава, оставаше верен на себе си. Престана да ходи на лов, ала през есента си купи от областния управител извънредно скъп бял сокол. Продължаваше ревностно да се упражнява в стрелба с арбалет и физически занимания. Въпреки слепотата си Бьоргюлф се научи да играе шах и двамата братя често прекарваха цял ден над дъската, защото се превърнаха в запалени шахматисти.
До ушите на Кристин стигнаха слухове за Нокве и младата Турдис Гюнаршдатер от „Шене“. През лятото Турдис живя в хижата на пасището, а Нокве излизаше от къщи през нощта. Майката се досещаше къде ходи.
Сърцето й биеше тревожно и се мяташе в гърдите като лист на трепетлика. Турдис произлизаше от стар, уважаван род и се славеше като добродетелна, невинна девойка. Нокве не би дръзнал да я обезчести, успокояваше се майката. Ако забравят за благоприличието, Нокве ще трябва да се ожени за нея. Макар и да се срамуваше от мислите си, Кристин усещаше, че няма никак да се разтревожи, ако двамата се венчаят. Само допреди две години стопанката на „Йорун“ никога не би се съгласила девойка като Турдис Гюнаршдатер да й стане снаха и да наследи имението й. Дядото на девойката имаше четирима женени синове и всички живееха в едно имение, а родителите на Турдис имаха многобройна челяд и девойката би била бедна невеста. От рода им всяка жена раждаше най-малко по едно слабоумно дете. Духовете подменяха рожбите или ги омагьосваха. Колкото и да се опитваха домашните да защитят родилките, не помагаха нито кръщение, нито водосвет. В „Шене“ живееха двама старци — подменени от духовете според отец Айрик — и две глухонеми деца, а феята омагьосала най-големия брат на Турдис, когато бил на седемнайсет години. Иначе родът от „Шене“ се славеше с доброто си възпитание, следваха го добра сполука и благоденствие, ала потомците му бяха твърде много и нямаше изгледи да забогатеят.
Един Господ знаеше дали Нокве ще успее да се отклони от намерението си, без да прегреши, нарушавайки обета си да служи на Дева Мария. Според манастирския устав всеки желаещ да се обрече на Бога беше длъжен да живее една година в обителта като послушник, преди да се подстриже за монах. Ако през това време осъзнае, че не е призван да възхвалява Господ, далеч от мирския свят, има право да напусне манастира. Според легендите италианската графиня, майка на великия доктор по теология и проповедник Тома Аквински, го затворила в една стая с красива блудница, за да разколебае намерението му да се откаже от светския си живот. Постъпката на графинята й се струваше възмутителна, но въпреки коварството си майката на теолога се помирила с Бог преди смъртта си. Едва ли готовността ми да приема с отворени обятия Турдис от „Шене“ за снаха е голям грях, утешаваше се Кристин.