През есента Ямелт Халваршон се отби във „Формо“ и потвърди слуховете из долината, че са се случили много важни събития. В единодушие с най-висшите църковни дейци, рицари и членове на кралския съвет крал Магнюс Айриксьон решил да подели властта си между двамата си синове от кралица Бланш. Свикал знатните господа в крепостта „Вардберг“ и обявил по-малкия си син Хокон за крал на Норвегия. Светски и учени мъже се заклели над реликви да бранят краля и страната си. Новият монарх бил хубаво тригодишно дете с многостранни заложби и според плана на управляващите щял да расте в Норвегия под вещите грижи на четири от най-знатните рицарски съпруги и на четирима лични приближени на краля — двама с духовен сан и двама със светски — които щели да бдят над невръстния крал в отсъствието на Магнюс и Бланш. Според мълвата Ерлинг Видкюнсьон и епископите на Бьоргвин и Осло били подбудители на идеята за отделянето на кралствата, а Бярне Ерлингсьон, който се радвал на изключителното благоволение на крал Магнюс, го убедил в предимствата й. Всички поданици на кралството посрещнали новината с надеждата, че новият крал ще допринесе за благото на Норвегия, защото ще живее в страната и ще защитава законите, правата и интересите й, вместо да пилее времето и силите си и да прахосва богатствата на кралството за начинанията си в чужбина.
За Кристин тази вест не беше по-вълнуваща от вестите за раздора с немските търговци в Бьоргвин или за войните на краля в Швеция и Дания. Новината за новия крал отекна в ушите като грохота на гръмотевица из планините някъде в далечината. Но синовете й явно коментираха тези събития помежду си. Разказът на Ямелт ги хвърли в потрес. Бьоргюлф закри с ръка очите си, опрял чело на дланта си. Гауте слушаше, затаил дъх, а пръстите му стискаха дръжката на камата. Задъхан, Лавранс местеше непрекъснато поглед от свако си към Нокве, седнал на почетното място. Най-големият брат пребледня, а в очите му пламна възмущение.
— Неведнъж се е случвало най-върлите противници на някой доблестен пълководец да поемат по пътя, който им е показал той, и да постигнат успех, но чак след като го хвърлят за храна на червеите. Уверят ли се, че устата му е пълна с пръст, тези страхливци вече не се боят да признаят правотата на думите му.
— Сигурно си прав, синко — глухо се съгласи Ямелт. — Баща ти пръв се сети за този изход от трудното положение: в Норвегия и Швеция да управляват двама крале. Ерлен Никулаусьон безспорно беше далновиден и мъдър мъж. Умееше да мисли мащабно. Но те съветвам да внимаваш какво говориш, Никулаус. Едва ли искаш с прибързаните си обвинения да навредиш на Скюле…
— Скюле не ме е молил за позволение — възрази остро Нокве.
— Да, вероятно не е съобразил, че ти си вече пълнолетен. И аз забравих. Дадох му съгласието и благословията си, преди да се закълне над меча на Бярне.
— Според мен Скюле се е сетил, но е знаел, че никога няма да склоня. А мъжете от Гиске са имали нужда от мехлем за гузната си съвест…
Скюле Ерленсьон стана васал на Бярне Ерлингсьон. На Коледа Скюле гостува на леля си в „Елин“ и там се запозна с младия благородник. Бярне му отвори очите, че решаващо за помилването на Ерлен Никулаусьон се оказало застъпничеството на Ерлинг и на сина му пред крал Магнюс. Без тяхната подкрепа Симон Андресьон нямало никога да издейства освобождението му. Мвар още живееше при Инге Флюга.
В думите на Бярне Ерлингсьон имаше нещо вярно, защото казаното съвпадаше с онова, което Симон разказа на Кристин за пътуването му до град Тюнсберг. Въпреки това тя таеше силно разочарование от Ерлинг Видкюнсьон, защото й се струваше, че при желание от негова страна можеше да смекчи жестоките глоби, наложени на съпруга й. Кристин не винеше Бярне, понеже по онова време той беше съвсем млад, но не одобряваше решението на Скюле да дружи със сина на Ерлинг. Дъхът й секваше при мисълта, че близнаците тръгнаха по широкия свят и вече действаха на своя глава. Та те бяха още деца…