Кристин съживяваше всички радости, които й бяха доставяли децата й, във въображаемия си живот с двете малки момчета и мечтите й помагаха да забрави за грижите си.
Изминаха три години от погребението на Ерлен. Хората престанаха да одумват Турдис и Нокве, но Кристин и двамата братя вече не отвориха дума за манастира. В майчиното сърце се разгоря крепка надежда. Кристин нямаше сили да я задуши, защото цялото й същество се съпротивляваше на мисълта, че най-големият й син ще се обрече на монашески живот.
В навечерието на Еньовден в „Йорун“ се прибра Ивар Ерленсьон. Близнаците напуснаха дома си на шестнайсет години, още подрастващи. Сега Ивар, вече възмъжал, наближаваше осемнайсет — беше се разхубавил и Кристин не можеше да му се нагледа.
На следващата сутрин майката му занесе закуската в леглото. Опече пшеничен хляб с мед, тънки питки и му наточи бира от последното буре, останало след коледното варене. Приседна на ръба на леглото, докато Ивар се хранеше, и го слушаше с усмивка. Разгледа внимателно всяка негова дреха, разрови торбите му, претегли новата му катарама в тясната си загрубяла ръка, извади камата му от ножницата, похвали я и говореше с възхита за всичките му вещи. Ивар й разказваше за живота си, а майката го слушаше с усмихнати устни и очи.
— Майко, най-добре да ти кажа защо съм дошъл. Ще поискам съгласието на Нокве да се оженя.
— Какви ги говориш, Ивар! — плесна с ръце тя. — Ти си толкова млад! Да не ти е хрумнало някое безумие!
Синът й я помоли да го изслуша. Бъдещата му годеница — млада вдовица на име Сигне Гамалсдатер — живеела в „Рогнхайм“ в местността Фаускар. Арендата на имението възлизала на шест марки сребро годишно. По-голямата част от него притежавала Сигне, след като наследила единственото си дете. Инге Флюга обещал да помогне на вдовицата във възникналия правен спор между нея и роднините на покойния й съпруг, но се опитал да се облагодетелства противозаконно от затруднението й. Ивар се възмутил от мерзостта му, взел жената под крилото си и лично я завел при епископа. Синът на Ерлен открай време се радвал на бащинското благоволение на Негово Преосвещенство. Ако някой се заемел да разследва делата на Инге Флюга в областта, наяве щели да излязат доста нелицеприятни неща, но синът на Мюнан предвидливо поддържал приятелски взаимоотношения с влиятелните мъже в околността, заставял със заплахи по-бедните да си мълчат и хвърлял прах в очите на епископа, като се преструвал на много усърден в работата си. Халвар не желаел да проявява прекалена строгост заради приятелството си с Мюнан. Но този път нямало как да му се размине. Братовчедите се разделили, изпълнени с неприязън един към друг. След като напуснал дома на Инге Флюга, Ивар се отбил в „Рогнхайм“. Това се случило по Великден. Синът на Ерлен останал да помага на Сигне в имението през пролетта и заедно решили да се венчаят. Сигне намирала Ивар за достатъчно зрял, та да стане неин съпруг и да защитава интересите й. А епископът питаел към Ивар само добри чувства, макар че Ивар Ерленсьон бил още твърде млад и необразован, за да му повери сериозна задача. Все пак Ивар гледаше на бъдещия си живот в „Рогнхайм“ с вяра в успеха си.
Кристин го изслуша, докато неспокойно мърдаше ключовете на колана си. Думите на Ивар й се сториха благоразумни, а и майката не смяташе, че Инге Флюга ще донесе нещо по-добро на сина й, но Кристин се чудеше какво ще си помисли клетият Мюнан Бордшон.
Избраницата на Ивар, трийсетгодишна, произлизала от беден род без знатни особи, но първият й съпруг се замогнал и сега тя живеела богато. Ивар описа Сигне като почтена, нежна и свястна жена.
Никулаус и Гауте тръгнаха на юг с Ивар, за да се запознаят с бъдещата си роднина. Кристин предпочете да остане при Бьоргюлф.
Не след дълго двамата й синове се прибраха и Нокве съобщи на майка си, че Ивар се сгодил за Сигне Гамалсдатер. Сватбата щяла да се състои в „Рогнхайм“ през есента.