След Архангеловден Нокве и Бьоргюлф тръгнаха към областта Трьонделаген. След като се сбогува с тях, майката научи само, че двамата пристигнали в Нидарус в добро здраве и постъпили като послушници в братството на монасите на остров Таутра.
От една година Кристин живееше в „Йорун“ заедно само с двама от синовете си. Струваше й се, че откакто домът й опустя, мина много време. Когато миналата есен изпрати Нокве и Бьоргюлф до Довре, и поемайки обратно към имението, мина покрай църквата и устреми поглед надолу, където поляните лежаха под килим от мразовита мъгла и не се виждаха дори къщите в „Йорун“, й мина през ум: вероятно така се чувства онзи, който язди към родния си дом със съзнанието, че от него са останали само пепел и студени въглени.
Пое по старата пътека покрай руините на ковачницата, тази година почти изцяло обрасли с треви — нагъсто избуяло еньовче, кръглолистна камбанка и птичи фий — и в природната картина съзря изображението на собствения си живот: в бруленото от бури и ветрове, потънало в сажди ковашко огнище вече никога нямаше да припламне старият огън; земята наоколо беше посипана със стъпкани въглища, но по опустошеното от пожара място никнеше тънка, ниска, лъскава трева. А в пукнатините на старата пещ цъфтеше неизменната теснолистна върбовка с дълги червени стъбла.
2.
Една вечер Кристин заспа, но я разбуди тропот на копита в двора. Новодошлите потропаха на вратата. Гауте излезе и посрещна гостите си гръмогласно и радушно. Слугите станаха. От стаята на горния етаж долетя шум от гласове и стъпки. В глъчката Кристин разпозна ядосания глас на Ингрид. Да, младата слугиня е добро момиче, не си позволява волности с мъжете, помисли си стопанката. Младежите възнаградиха остроумните и хапливи забележки на Ингрид с дружен залп от оглушителен смях. Разнесе се звучният глас на Фрида. Бедничката, никога няма да поумнее. Слугинята беше почти връстница на Кристин, но господарката още я пазеше от необмислени постъпки…
Кристин се обърна на другата страна и заспа.
На следващата сутрин, както обикновено, Гауте стана в ранни зори. Случеше ли се да пие бира до късно, Гауте нямаше нужда от много сън. Гостите обаче се появиха чак към обяд. През деня останаха в имението. Понякога при Гауте идваха познати, за да търгуват, друг път просто се събираха на приятелска разпивка. Младият стопанин се славеше като изключително гостоприемен.
Кристин се погрижи младежите да получат най-отбрани ястия. Несъзнателно на устните й се появи усмивка, докато слушаше доволно как в бащиното й имение се възвръща някогашната весела глъчка и оживление. Но стопанката размени само няколко думи с новодошлите и не ги огледа. Виждаше единствено колко приветлив и общителен е Гауте.
Третият син на Ерлен намираше общ език и с обикновените хора, и с богатите селяни. Процесът срещу убийците на баща му навлече голямо нещастие на роднините им и стопаните от няколко имения и родове старателно отбягваха срещите със синовете на Ерлен Никулаусьон, но Гауте нямаше врагове.
Господин Сигюр от „Сюнбю“ искрено обикна младия си роднина. Кристин се запозна с братовчед си едва когато съдбата го доведе до смъртния одър на съпруга й, но Сигюр й засвидетелства безпрекословната си роднинска солидарност. След кочината на Ерлен Никулаусьон братовчедът на Кристин остана в дома й почти до Коледа и направи всичко по силите си, за да помогне на вдовицата и на осиротелите й синове. Младежите му показаха искрената си признателност и уважение, но само Гауте се сближи с него и свикна да му гостува в „Сюнбю“.