Гауте взе на ръце повитото бебе и потърка брадичка в малкото му зачервено лице под светлата вълнена пелена:
— Ще станеш най-даровитият и обещаващ храбрец, Ерлен Гаутесьон от „Йорун“! Кажи на баба си колко си спокоен, защото знаеш, че твоят баща няма никога да те изостави.
Гауте прекръсти детето, върна го на Кристин и се приближи до заспалата Юфрид.
— Вижда ми се бледа, майко. Добре била, казваш, нали? Ти си знаеш работата. Лека нощ, спете спокойно и Бог да ви пази!
Месец след раждането на детето, Гауте организира голямо угощение по повод кръщенето на малкия Ерлен. Покани роднини и приятели от близо и далеч. Кристин се досети, че синът й събира толкова много хора, за да се посъветва с тях как да постъпи. Зимата отмина и наближаваше време да навести семейството на Юфрид.
За радост на Кристин Ивар и Скюле се прибраха заедно. Пристигнаха и братовчедите й: Сигюр Шурнинг, женен за нейната братовчедка от „Скуг“, Ивар Йеслинг от „Рингхайм“ и Ховар Трунсьон. Кристин не бе виждала синовете на Трун, откакто Ерлен завлече мъжете от „Сюнбю“ в нещастието си. Открай време бяха безгрижни и лекомислени, но смели и доблестни и Кристин не ги намери особено променени, макар и остарели. Приветстваха с неподправено и искрено роднинско благоразположение синовете на Ерлен и своя братовчед и приемник в имението, рицар Сигюр. Гауте и Юфрид посрещаха гостите си с удивителна непринуденост, все едно са семейни и кралят лично е устроил сватбеното им тържество. Всички се веселяха и никой не се замисляше, че честта и благото на двамата млади все още са заложени на карта. Юфрид обаче явно не бе забравила за предстоящите изпитания.
— Колкото по-горди и самоуверени са при срещата с баща ми, толкова по-лесно ще си извоюват съгласието му — сподели тя с Кристин. — А Улав Гайдаря поначало не умее да крие колко обича да седи на една пейка редом с мъже от стари родове.
Единственият, който очевидно не се чувстваше на мястото си в роднинската компания, беше Ямелт Халваршон. Тази Коледа крал Магнюс му връчи рицарско звание и Рамборг Лаврансдатер се зовеше госпожа.
Този път по молба на Кристин Ямелт доведе заварения си син, Андрес Симонсьон, защото тя чу слух, че момчето проявява разни странности и се изплаши ужасно да не би действията, които извърши, за да го изцери, да са довели до сериозни физически и душевни последствия. Андрес е здрав и силен, успокои я пастрокът му, има златно сърце и остър ум, но притежава пророческа дарба. Понякога момчето сякаш отлитало нанякъде, а после правело необикновени неща. Миналата година например Андрес взел сребърната си лъжица, подарък от Кристин за раждането му, и тока за риза, останала от баща му, и напуснал имението. Слязъл до моста над реката по главния път до „Елин“. Прекарал там няколко часа в очакване. На моста се появили трима бедняци: възрастен просяк и млада жена с бебе на ръце. Андрес се приближил до тях, дал им вещите си и помолил жената да носи пеленачето вместо нея. В „Елин“ изгубили ума и дума от страх, защото Андрес не се прибрал нито за обяд, нито за вечеря. Тръгнали да го търсят и Ямелт научил от свидетели, че видели Андрес в съседния окръг заедно с хора на име Креп и Крока. Момчето носело детето им. На следващия ден Ямелт най-сетне успял да намери Андрес и момчето му обяснило, че по време на неделната служба чуло глас, докато съзерцавало изображението на паното пред олтара. Там били нарисувани Божията Майка и свети Йосиф Обручник, които пътуват за Египет с Младенеца. Андрес си пожелал да се принесе в тяхното време, за да ги последва и да носи детето на Пречистата Дева. Тогава чул глас — най-ласкавия и най-сладкия глас на света — който му обещал да му прати знамение, ако някой ден отиде до Биркхаймския мост…
Впрочем Андрес не говорел с охота за виденията си, защото свещеникът на енорията им твърдял, че те са плод отчасти на богатото му въображение, отчасти на делириум и умопомрачение, а Рамборг се плашела до смърт от странностите на сина си. Андрес предпочитал да споделя с възрастна слугиня, много набожна жена, и с монах — проповедник, който се отбивал в дома на Ямелт по време на Великденските пости и преди Коледа. Всички очакваха Андрес да избере духовното поприще, а за най-вероятния наследник на „Формо“ смятаха Симон Симонсьон. Малкият — жизнено, здраво дете — приличаше досущ на баща си и беше любимецът на Рамборг.