На тръгване роднините се разпръснаха: част от тях тръгнаха с Ямелт към „Формо“, а други последваха Сигюр през Вого. Един ден в имението пристигнаха със запотени коне двама арендатори на Гауте от южната част на долината и донесоха вестта, че областният управител е тръгнал към „Йорун“, за да посети Гауте. В свитата му били бащата и роднини на Юфрид. Младият Лавранс се втурна към конюшнята. На следващата вечер в имението сякаш се готвеха за битка: всички роднини на Гауте се стекоха в „Йорун“ с въоръжените си слуги, а приятелите му от околността също се отзоваха.
Хелге от „Ховлан“ пристигна с голяма свита, за да поиска от Гауте сметка за кражбата на дъщеря си. Кристин зърна знатния посетител, когато той влезе в двора, яздейки редом с Пол Сьорквесьон, самия областен управител. Бащата на Юфрид изглеждаше състарен, висок, прегърбен мъж с болнаво лице. Слезе от коня, накуцвайки. Улав Гайдаря, съпруг на сестрата на Юфрид, представляваше нисък, широкоплещест, набит мъж с червена кожа и рижа коса.
Гауте ги посрещна. Вървеше елегантно, с изправени рамене. Следваха го събралите се роднини и приятели. Те се наредиха в полукръг пред стълбите на къщата с голямата стая. В средата на множеството застанаха мъжете с рицарско звание: господин Сигюр и господин Ямелт. Кристин и Юфрид наблюдаваха случващото се от верандата на тъкачницата, но не чуваха какви реплики си разменят мъжете.
Гостите и стопаните се качиха на втория етаж, а двете жени влязоха в тъкачницата. Нямаха сили да разговарят. Кристин седна до огнището, Юфрид сновеше из стаята с детето на ръце. След известно време младата жена зави Ерлен в дебело одеяло и излезе с него навън. Час по-късно Ямелт Халваршон влезе при балдъзата си и й разказа как е приключило всичко.
Гауте предложил на дук Хелге шест марки злато като обезщетение за отнетата част на Юфрид и за незаконното й отвличане от бащиния й дом. Братът на Хелге получил толкова злато след смъртта на сина си. Гауте обещал да се ожени за Юфрид, като й осигури подобаващи сватбени дарове, но поискал в замяна Хелге да се сдобри с дъщеря си и зет си, а Юфрид да получи богата зестра и наследническо право наравно със сестрите си. От името на всички роднини на Гауте Сигюр Елдярн гарантирал, че племенникът му ще спази задълженията си. Дук Хелге веднага щял да приеме предложението, обаче зетьовете му, Улав Гайдаря и Нерид Коресьон, годеникът на Оса, се възпротивили с мотива, че Гауте проявява нечувана наглост, като се осмелява да диктува условията за женитбата си с девойка, която е прелъстил в дома на нейните близки, а после я е отвлякъл. Според тях Гауте не бил в позицията да изисква Юфрид да получи еднакво наследство като сестрите си.
Не било никак трудно човек да забележи, че на Гауте му било много неловко да се пазари на каква цена ще му позволят да се ожени за знатна девойка, която вече е съблазнил и която му е родила син. Но било очевидно и друго: той отлично бил научил проповедите и наставленията, та нямал нужда да ги чете от книга.
В разгара на преговорите, докато двете страни се мъчели да постигнат споразумение, в стаята влязла Юфрид с детето на ръце. Баща й се развълнувал и не успял да сдържи сълзите си. Девойката наложила исканията си.
Гауте, разбира се, не разполагаше с шест марки злато, но богатата зестра, отредена от Хелге за дъщеря му, се равняваше на глобата и така не се наложи никой да не дава нищо. В крайна сметка Гауте получи Юфрид за жена, а с нея оскъдния чеиз, който тя успя да донесе в „Йорун“. В замяна, със съгласието на братята си, стопанинът връчи на съпругата си документи за сватбените й подаръци. Някой ден Гауте ще наследи богатствата на баща й, ако не остане бездетен, смееше се Ивар Йеслинг, а с него и останалите мъже. Кристин пламна от смущение, защото Ямелт също беше принуден да слуша грубите шеги.
На следващия ден Гауте Ерленсьон и Юфрид Хелгесдатер се сгодиха. Младата майка си взе очистителната молитва тържествено, както подобава на омъжена жена. Отец Даг каза, че това право й се полага. След посещението си в църквата Юфрид замина с детето за „Сюнбю“ и остана в дома на Сигюр Елдярн цял месец, до сватбата. Отпразнуваха я след Еньовден с пищно и богато тържество. На следващата сутрин Кристин Лаврансдатер най-тържествено връчи ключовете за имението на сина си, а Гауте ги окачи на колана на съпругата си.