В стаята влезе Юфрид:
— Вътре ли го прибра, майко? Нямаше нужда, нали съм наблизо.
Кристин й каза за осата:
— Не чу ли как пищеше?
Юфрид й благодари.
— А сега няма повече да ти пречим.
Снаха й взе детето, което протягаше ръце към майка си, и излезе.
Кристин прибра кутията с меда. Липсваше й желание да прави каквото и да било. Ингрид ще се заеме със сандъците в галерията, реши тя.
След като се премести в старата къща, Кристин възнамеряваше да вземе Фрида Стюркоршдатер при себе си, но тя се омъжи за един от слугите на дук Хелге — младо момче, на години да й бъде син.
— Според традицията в нашия край подчинените се вслушват в добронамерените съвети на господарите си — отбеляза Юфрид, защото Кристин се питаше как е възможно Фрида да сключи такъв брак.
— Но при нас слугите нямат навика да ни се подчиняват, освен ако не са на същото мнение, и приемат препоръките ни само когато сметнат, че са в тяхна полза. Запомни това, Юфрид, ще ти потрябва.
— Майка е права, Юфрид — обади се съвсем кротко Гауте.
Още преди да се оженят, Кристин забеляза с каква неохота й противоречи Гауте. След сватбата той се превърна в послушен съпруг.
Свекървата не отричаше, че в повечето случаи съветите на Юфрид са ценни за сина й. Снаха й се отличаваше с изключително благоразумие, трудолюбие и старателност. Освен това Юфрид не беше по-лекомислена от Кристин. И двете погазиха синовния си дълг и продадоха честта си, защото иначе нямаше как да се омъжат за своя избраник. Ала след като постигна своето, Юфрид се превърна в благочестива и предана съпруга. Очевидно обичаше горещо Гауте. Гордееше се с красотата и със знатния му род. Сестрите ми се омъжиха за богаташи, но е препоръчително да видиш мъжете им в безлунна нощ, да не говорим за предците им, подиграваше се Юфрид. Младата жена бдеше ревностно над честта и благополучието на Гауте според собствените си разбирания, а у дома се стараеше да му угажда, но случеше ли се той да изрази мнение, различно от нейното, дори и по незначителен въпрос, Юфрид се съгласяваше с него с доста красноречива и недоволна физиономия и Гауте веднага се разколебаваше, а после тя намираше начин да го разубеди.
Гауте обаче беше доволен от живота си. Двамата млади несъмнено се спогаждаха. Гауте обичаше жена си, а двамата се гордееха със сина си и го обичаха безпределно.
Всичко би било чудесно, ако Юфрид Хелгесдатер не беше толкова… алчна. Кристин не намираше друга дума за това й качество. Старата стопанка не се дразнеше от властолюбието на снаха си, ала скъперничеството й пораждаше силно огорчение у Кристин.
Още по време на жътвата през първата година от брака на Гауте и Юфрид майката долови недоволство сред слугите, макар да не роптаеха на глас.
Докато Кристин се разпореждаше в имението, понякога се случваше работниците да ядат вкисната херинга, пожълтяла гранива сланина, наподобяваща борова факла, и развалено месо. Но в такива трудни моменти всички слуги бяха сигурни, че стопанката ще им се реваншира друг път за лошата храна с някое вкусно ястие, като им поднесе млечна каша, прясно сирене и хубава бира без повод. Ако продължително време бяха принудени да ядат храна с лош вкус, защото не биваше да я изхвърлят, всички проявяваха разбиране: стопанката се грижеше в килерите да има достатъчно запаси от хранителни продукти и се налагаше част от застоялите провизии да се изядат. А когато на слугите не им стигаше храна, пълните хамбари в „Йорун“ осигуряваха хляб на всички. Но сега хората се съмняваха, че новата стопанка ще прояви щедрост, ако ги налегне недоимък.
Свекървата се гневеше: с прекомерната си пестеливост Юфрид подронваше честта на имението и на съпруга си.
След още една година старата стопанка се убеди, че снаха й се грижи само за собствените си интереси, но някак се примири. За празника на свети Вартоломей Кристин получи не четири заклани козела, както й се полагаха, а само два. Миналото лято росомахата се развилия из планината и нанесе големи щети сред дребния рогат добитък, но въпреки това Кристин не можеше да се съгласи, че Юфрид смята да нахрани хората в голямо имение като „Йорун“ с два козела. Свекървата възприе тази случка като голям срам, ала си замълча. Младата стопанка проявяваше свидливост по отношение и на всичко останало, което Кристин искаше от имението: заклани животни през есента, зърно, брашно, фураж за четирите си крави и двата си ездитни коня. Получаваше или твърде оскъдно количество, или направо негодни продукти. Гауте съжаляваше и се срамуваше от постъпките на жена си, но не смееше да й се противопостави и затова се преструваше, че не забелязва.