Подобно на всички синове на Ерлен Никулаусьон, и Гауте беше много щедър. Според Кристин братята му имаха твърде широки пръсти, бяха направо разсипници, ала Гауте се трудеше неуморно и не проявяваше придирчивост. Стигаше му да има най-добрите кучета и соколи, не настояваше животът му да се различава от живота на обикновените селяни в долината. Когато в имението пристигаха гости, Гауте ги посрещаше приветливо и гощаваше богато скитащите просяци. Майка му одобряваше такова гостоприемство. Ето така е редно да постъпва един порядъчен стопанин, мислеше си тя, така трябва да живее всеки почтен господар в родния ми край: да създава блага, да не пилее нищо нахалост, но и да не пести, когато любовта към Бог и към бедните и дългът му да съхрани родовата си чест му повеляват да раздава с пълни шепи.
Кристин забеляза, че Юфрид предпочита съпругът й да се среща само с богатите си приятели и знатните роднини. Гауте обаче нямаше намерения да се съобрази с това желание на жена си. Опитваше се да поддържа приятелски отношения и със старите си другари. Юфрид ги наричаше „другари по чашка“ и Кристин се досети, че синът й явно е имал още по-буйна младост, отколкото е предполагала. Но след като Гауте се ожени, старите му приятели не идваха в дома му без покана. Досега не се беше случвало стопанинът да отпрати бедняк, без да му е помогнал, ала в присъствието на Юфрид Гауте се въздържаше да проявява щедрост. Осмеляваше се да дава богати дарове само зад гърба й, а много малко неща убягваха от зоркия й поглед.
Кристин усещаше, че Юфрид ревнува от нея. Старата стопанка на „Йорун“ се радваше на безусловната синовна обич и доверие на Гауте още откакто синът й беше болнаво дете и се люшкаше между живота и смъртта. Кристин забелязваше раздразнението на снаха си, когато Гауте сядаше при майка си, допитваше до нея по някой въпрос или я молеше да му разкаже някоя история както едно време. Ако мъжът й се застоеше дълго в старата къща при Кристин, Юфрид винаги намираше повод да се отбие там…
Младата стопанка ревнуваше и сина си от нежните грижи на баба му.
На двора, в ниската, изпотъпкана трева растеше билка със загрубели като кожа, тъмни листа. Но сега, в разгара на слънчевото лято, от всяка смачкана листна розетка поникна по едно стъбълце с крехки, светлосини цветчета. Кристин сравняваше старите външни листенца, белязани от всяка човешка и животинска стъпка, която ги е смазала, със себе си: сигурно обичат миловидното израстъче в сърцевината си, както тя обича внука си.
Малкият Ерлен беше живот от нейния живот и плът от нейната плът. Усещането, което бе имала с децата си, се преобрази в още по-силно умиление към внука. Когато Кристин държеше малкия на коленете си, забелязваше зоркия, хищен поглед на майка му. Юфрид го вземаше от обятията на свекърва си веднага щом приличието й позволяваше и го притискаше към гърдите си жадно, със собственическо чувство. В такива моменти Кристин Лаврансдатер за пореден път осъзнаваше, че тълкувателите на Божието слово имат право. Земният живот наистина е непоправимо заразен с размирици. На този свят, където хората се съвкупяват, зачеват потомство, поддават се на плътските си страсти един към друг и обичат плътта си, неизменно ще страдат от сърдечна мъка и прекършени въжделения, както неизменно пада скреж през есента. Докато зимата отнема на дървото короната му, животът и смъртта ще разделят приятелите един от друг.
Една вечер, две седмици преди празника на свети Улав, в „Йорун“ пристигна тълпа просяци. Помолиха за покрив над главите си за през нощта. Застанала на чардака на стария хамбар — сега се разпореждаше там — Кристин чу как Юфрид излезе и отговори на просяците, че ще им даде храна, но не може да ги подслони:
— И без това сме много хора, а и свекърва ми живее в имението. Тя стопанисва половината къщи…
В душата на старата господарка пламна гняв. Никога досега в „Йорун“ не бяха отказвали подслон на пътници, когато слънцето се снижи до ръба на хребета. Кристин се спусна по стълбите към снаха си и новодошлите.
— Юфрид, тези хора ще спят при мен. Аз ще ги нахраня. В този дом не се е случвало да откажем подслон на наш брат — християнин, ако ни е помолил с Божието име на уста.