— Постъпи, както ти е угодно, майко — отвърна Юфрид, пламнала от смущение и яд.
Когато огледа просяците, Кристин почти съжали за предложението си. Все пак Юфрид имаше донякъде право да не иска тези хора в дома си. Гауте и слугите отидоха да косят ливадите извън имението до Силското езеро и не ги очакваха да се приберат тази вечер, а Юфрид остана сама с бедните слуги — двамата старци и две деца — и свекърва си със слугинята й в старата къща. Кристин бе виждала какви ли не хора в странстващите просешки тълпи, но новодошлите никак не й вдъхнаха доверие: четирима едри, силни млади мъже. Тримата бяха рижави, с малки диви очи. Приличаха на братя. Четвъртият обаче — с разкъсани ноздри и без уши — говореше неясно, сигурно беше чужденец. Освен тях сред просяците имаше и двама старци — дребен, превит о две дядо, чиито лице, коса и брада бяха придобили жълто-зеленикав оттенък поради мръсотията и старостта му, и жена на години със забрадка, пропита от кръв и гной, и осеяни с рани шия и ръце. Кристин потръпна от ужас при мисълта тази старица да се доближи до малкия Ерлен. Но стопанката все пак съжали двамата немощни старци и се почувства доволна, че няма да се изкачват по хребета Хамер през нощта.
Просяците се държаха прилично. Веднъж безухият се опита да ощипе Ингрид, докато тя прислужваше на масата, но Бьорн веднага настръхна и започна да ръмжи. Гостите изглеждаха унили и изтощени. На въпросите на стопанката отговориха, че са капнали от умора, пък събрали малко милостиня. Надявали се щастието да им се усмихне в Нидарус. Болната старица прие с радост козия рог, който й подаде Кристин. Вътре имаше целебен мехлем от пречистена овча мас и урина от малко дете. Стопанката й предложи да натопи забрадката й в топла вода и да я изпере, но старицата отказа. Все пак склони да вземе чиста ленена кърпа — подарък от Кристин.
Стопанката предвидливо нареди на Ингрид — младата прислужница — да легне от вътрешната страна на леглото. През нощта кучето изръмжа на няколко пъти, ала иначе цареше тишина. Малко след полунощ Бьорн се втурна към вратата с радостен лай. На двора изтрополиха конски копита. Гауте се прибира, досети се Кристин. Явно Юфрид бе изпратила да го повикат.
На сутринта Кристин се погрижи просяците да си тръгнат с пълни торби. Едва излязоха през портата и стопанката видя как Гауте и Юфрид приближават към стаята й.
Седна с вретено в скута. Поздрави ласкаво влезлите и попита Гауте докъде са стигнали със сенокоса. Юфрид сбърчи погнусено нос: гостите бяха оставили след себе си неприятна миризма. Кристин се престори, че не забелязва физиономията й. Гауте кършеше смутено ръце и се чудеше откъде да започне. Думата взе Юфрид:
— Майко, искам да поговорим. Виждам, че ме смяташ за по-свидлива, отколкото прилича на стопанката на „Йорун“. Зная какво си мислиш: така подронвам честта на Гауте. Нямам намерение да споделям колко се страхувах да приема в дома си тълпата просяци, докато бях сама с бебето си и няколко бедняци, защото доколкото виждам, сама си разбрала какви гости си приела в стаята си. Но и преди съм забелязвала, че ме смяташ за скъперница, която пести храната и не дава милостиня на бедните. Не съм такава, майко. „Йорун“ отдавна не е дом на виден аристократ, дворянин и богаташ, какъвто е бил по времето на твоите родители. Ти си била дъщеря на богаташ, израснала си сред богати и влиятелни хора, омъжила си се за заможен съпруг, а той ти е осигурил още по-голяма власт и разкош. Никой не очаква от теб, старата жена, да проумееш колко по-различно е положението на Гауте, който е лишен от бащиното си наследство и е принуден да дели половината от богатството на дядо си с многото си братя. Аз също не съм забравила какво донесох в този дом: дете и огромен дълг, задето се съгласих моят любим да ме отвлече от роднините ми. След време нещата ще се оправят, ала като добра дъщеря съм длъжна да моля Бог да поживи баща ми още дълги години. Двамата с Гауте сме още млади и не знаем колко деца ни е писано да си родим. Трябва да ми повярваш, пестеливостта ми е продиктувана от желанието да осигуря най-доброто на мъжа и децата си.
— Не съм си и помисляла друго, Юфрид — Кристин огледа сериозно пламналото лице на снаха си. — Никога не съм се месила в начина, по който стопанисваш имението, нито съм отричала колко сръчна къщовница и колко съвестна и предана съпруга си. Но те моля да ме оставиш сама да решавам как да се разпореждам с имуществото си. Както сама отбеляза, вече съм стара и ми е трудно да си променя навиците.
Младите разбраха, че майката няма какво повече да им каже, и веднага се сбогуваха с нея.