Кристин сметна за ненужно монахът да разбира коя е, за кого е била омъжена и каква съдба е сполетяла мъжа й, макар че вече му спомена името на баща си. Затова просто написа: вдовицата Кристин.
В долината на река Гаула Кристин се стараеше да минава по пътеките, отдалечени от населените места, защото се опасяваше да не срещне някой познат от богатите имения, който ще разпознае бившата стопанка на „Хюсабю“. Сама не знаеше защо това я плаши. През гората се изкачи по хребета и в планината Ватс стигна до малката църква, носеща името на Йоан Кръстител, ала местните я наричаха „Свети Едвин“.
Параклисът се намираше на поляна сред гъстата гора. И параклисът, и хълмът зад него се отразяваха в малко езеро, от което водеше началото си целебният извор. До потока беше поставен дървен кръст, а наоколо лежаха пръснати патерици и тояги. По храстите висяха парчета от стари превръзки.
Църквата беше опасана с ниска ограда, а портата — затворена. Кристин коленичи пред оградата и си спомни как идваше тук с болния Гауте. Тогава беше облечена в коприна, а част от местните аристократи — пременени в разкошни одежди. Тя влизаше в храма с отец Айлив, който държеше Нокве и Бьоргюлф, докато отвън, сред множеството, я чакаха слугите й. Отправяше горещи молитви към Господ да прати на клетото й дете разсъдък и здраве. Няма да искам нищо повече, кълнеше се тогава тя, няма дори да моля да ме избавиш от болките в гърба, които ме мъчат от раждането на близнаците.
А сега Гауте беше красавец, величествено изправен на коня си. Самата тя се радваше на завидно добро здраве за жена на петдесет години. Даде си сметка за това по време на пътуването. Господи, дай ми това и това, и това, а аз ще ти бъда благодарна и няма да те моля за повече от това и това, и това…
Още от млада молеше Бог единствено за едно: да удовлетвори желанията й. И в повечето случаи постигаше целите си. Сега коленичи пред тази църква със съкрушено сърце — не защото бе съгрешила спрямо Господ, а защото бе недоволна, че цял живот е следвала собствените си желания.
Не дойде при Господ с венеца си, нито с греха и мъката си. Очакваше на света да е останала още някоя сладка капка, която Бог да налее в чашата й. Дойде при Него чак сега, когато разбра, че светът е кръчма. Който няма какво да даде, излиза навън.
Не усещаше прилив на радост от взетото решение. Не смяташе решението за свое. Бедняците, които гостуваха в дома й, дойдоха, за да я изведат оттам. Нечия чужда воля я смеси с тълпата бедняци и клетници и я подтикна да тръгне с тях, да се махне от дома, където се разпореждаше като господарка и стопанисваше имуществото като мъжка майка. Склони да се съобрази с предначертания й път, без да негодува, защото осъзнаваше, че постъпва така заради Гауте: той щеше да живее по-спокойно, ако майка му отиде другаде. Цял живот Кристин моделира съдбата си по своя воля. Сдоби се с онова, което искаше, но не можеше да оформи и синовете си според своите разбирания: техен създател беше Господ. Те действаха според собствените си убеждения и майката се оказа безсилна да ги промени. Гауте беше съвестен стопанин, примерен съпруг и всеотдаен баща, трудолюбив и почтен мъж, но не притежаваше заложби за рицар и воин, нито желание да се насочи към попрището, към което майката мечтаеше. Но Гауте я обичаше и мисълта, че не оправдава очакванията й, го гнетеше. Затова Кристин, въпреки накърнената си гордост, реши да помоли за дом и подслон, защото нямаше какво да дари и пристигаше без пукната пара.
Същевременно осъзнаваше колко необходимо е да постъпи така. Боровата гора нагоре по хълма попиваше процеждащата се слънчева светлина и шумолеше едва доловимо, а малката църква, затворена и притихнала, излъчваше аромат на смола. Кристин тъгуваше за покойния монах, който някога я хвана за ръка и я заведе под светлината на Божията любов, когато беше още невинно дете. После, и по време на земния си живот, и след смъртта си, брат Едвин й протягаше ръка, за да й посочи праведния път, да я избави от грешките й. Изведнъж Кристин си спомни ясно какво сънува преди няколко дни в планината: „Стои на слънце в двора на голямо имение, а брат Едвин излиза от вратата на къщата. Ръцете му са пълни с хляб, приближава се до нея и й отчупва голямо парче. Макар да е решила да проси милостиня по селата, сега Кристин някак е срещнала брат Едвин и двамата вървят заедно и се молят.“