Все още я мъчеше опасението да не срещне някой стар познат. По празниците някогашните им приятели в района обикновено идваха в градските си къщи и канеха гости. Изтръпна при мисълта, че би могла да ги срещне. Реши да намери Юлв Халдуршон. Той стопанисваше имотите й в района и сега тя възнамеряваше да ги дари, когато постъпи в обителта на кралското имение „Райн“. Вероятно сега Юлв се намираше в Скаун и празнуваше с роднините си. Налагаше се да изчака, но се сети, че наблизо живее мъж, който някога служи на Ерлен. Мъжът се занимаваше с лов на белостранен делфин и държеше странноприемница за селяните по крайбрежието.
Кристин отиде при Омюне — така се казваше този мъж — и там й обясниха, че нямало никакви свободни места, но стопанинът излезе и я позна веднага. Кристин изпита странно усещане, когато го чу да произнася старото й име:
— Не може да бъде! Та това е съпругата на Ерлен Никулаусьон от „Хюсабю“! Да си жива и здрава, Кристин! Какво те води в дома ми?
Омюне се зарадва много, когато Кристин с благодарност прие скромния подслон, който можеше да й предложи. Обеща й лично да я закара с лодка до остров Таутра на следващия ден, след празника. Кристин разговаря с Омюне до късно през нощта. Остана силно развълнувана, защото забеляза с каква обич и почит си спомнят за Ерлен бившите му воини. Омюне няколко пъти охарактеризира някогашния си предводител като „млад“. Научил за кончината на Ерлен от Юлв Халдуршон. Увери я, че не се е случвало да се събере със старите си другари от времената в „Хюсабю“, без да пият в памет на доблестния си господар. Два пъти си уреждали среща в деня на смъртта му и поръчвали на свещениците да отслужат панихида. Омюне прояви жив интерес към децата на Ерлен, а Кристин на свой ред поразпита за някои познати от околността. Легна си чак след полунощ до съпругата на Омюне. Първо той настоя Кристин да спи сама в леглото им, но след като тя отказа, Омюне остави жена си при нея.
Следващия ден честваха паметта на свети Улав. Сутринта Кристин слезе на брега. На пристана цареше празнично оживление. Виждайки как абатът на манастира на остров Таутра слиза на сушата, сърцето й се разблъска, ала сред придружаващите го монаси нямаше млади хора на възрастта на синовете й.
Още преди деветия богослужебен час хората заприиждаха към катедралата. Носеха или придържаха болни и недъгави близки с надеждата да ги настанят по църковните скамейки на удобно място, та клетниците да смогнат да се приближат до мощехранителницата, която свещениците изнасяха тържествено на следващия ден след празничната литургия.
Кристин се изкачи до сергиите, наредени до оградата около катедралата. Там продаваха най-вече храна и напитки, восъчни свещи и подложки за сядане, изплетени от тръстика и брезови клонки. Отново срещна хората от Андебю и взе детето, докато младата майка пийне малко бира. В същия ден пристигна шествието на английските поклонници с песни, хоругви и запалени свещи. В настъпилата суматоха, когато поклонниците тръгнаха да си проправят път през насъбралото се множество, Кристин изгуби хората от Андебю и дори след като навалицата се разреди, не успя да ги намери.
Дълго обикаля насам-натам, утешавайки пищящото дете. Притискаше лицето му към врата си и го милваше, но то търсеше откъде да суче. Бедничкото, беше гладно и безпомощно. Майка му не се виждаше никъде, затова Кристин реши да потърси мляко и да го нахрани. Стигна до улица „Йовре Лангстрете“. Там обаче настана голяма блъсканица. От юг идваше конница, а стражите от кралския двор крачеха към площада между катедралата и дома на канониците. Избутаха Кристин в близката уличка, но и тук ездачи и пешеходци бързаха към божия храм. Навалицата стана непоносима и Кристин потърси спасение до една каменна къща.
Въздухът се изпълни с камбанен звън. От катедралата отбелязваха началото на деветия богослужебен час. Детето млъкна и погледна към небето, а над неразбиращите му очи се появи леко просветление и то се усмихна. Трогната, Кристин се наведе и целуна клетото мъниче. Едва сега забеляза, че е седнала на каменната ограда около градината с хмел в някогашната им градска къща.
Чудно как не разпозна веднага зидания комин, който се издигаше над покрива, покрит с трева. Та това беше задната част на къщата им. Наблизо се намираха постройките на приюта. Някога Ерлен се ядосваше много, задето болните имаха правото да се разхождат из градината.