Ерлен се съгласи. Най-добре да вземела и Ивар и Скюле.
Близнаците скочиха от пейката и не млъкнаха до края на вечерята. Искали да отидат с баща си в планината, където станала онази случка с овцата. Преди три години овчарите от Сил хванали и убили крадец на домашни животни до каменната му къща между Глиганските върхове. Крадецът бил поставен извън закона заради престъпления в областта Йостердалене. Веднага щом хората станаха от трапезата, Ивар и Скюле донесоха всичките си оръжия и започнаха да си играят с тях.
Малко по-късно Кристин тръгна на юг с дъщерите на Симон Андресьон, с Гауте и Лавранс. Арнерд Симонсдатер остана в „Йорун“ почти цяла зима. Девойката вече навърши петнайсет години и на Коледа, когато Ерлен, Кристин и децата им гостуваха във „Формо“, Симон изрази желание дъщеря му да усвои повече знания и умения за къщната работа, отколкото има възможност у дома. Похвали Арнерд: по трудолюбие се мерела със слугините в имението. Кристин предложи да вземе девойката в „Йорун“ и да я научи на каквото може. Симон явно много обичаше детето си и се безпокоеше за бъдещето й, а на Арнерд сигурно щеше да й се наложи да свикне с по-беден живот от живота във „Формо“. След смъртта на тъста и тъщата си Симон Андресьон се превърна в най-богатия стопанин в околността. Управляваше имуществото си изключително благоразумно. Грижеше се за реда и работата във „Формо“ с желание и трудолюбие. Домакинството беше поверил в ръцете на опитните слугини, а когато забележеше прояви на прекомерно прахосничество и груба немарливост, привикваше провинилите се слугини и ги мъмреше, но не обсъждаше действията си с Рамборг. Нито искаше, нито очакваше от съпругата си да поеме повече отговорност за домакинството. Като че ли все още я смяташе за дете, но винаги се отнасяше мило към нея и се стараеше да й угажда. И нея, и децата обсипваше с подаръци с повод и без повод.
Кристин обикна Арнерд, след като я опозна. Девойката не блестеше с красота, но притежаваше остър ум, мекота, добро сърце, сръчни ръце и проявяваше усърдие в домакинската работа. Докато Арнерд следваше Кристин из къщата и вечер двете седяха рамо до рамо в тъкачницата, стопанката често си мечтаеше едно от децата й да се бе родило момиче. Дъщерите повече се вслушват в съветите на майките си…
Тази вечер Кристин наблюдаваше Гауте и Арнерд, докато вървяха пред нея, и отново я осени мисълта за дъщеря. Юлвхил тичаше наляво-надясно, а крехката ледена покривка на локвите се трошеше под краката й. Момичето си представяше, че е някакво животно, и дори бе обърнала червеното си палто наопаки, та да се вижда бялата му подплата от заешка кожа.
В падината сенките се сгъстяваха и над голите, кафяви поля падаше сумрак. И въпреки това пролетният въздух сякаш беше напоен със светлина. Воднистата зеленина на небосвода преминаваше в синя нощна тъмнина, а първите звезди вече блещукаха с влажна белота. Но над черния ръб на планината отвъд долината все още дремеше светла лента, а в отражението й блестеше сипеят на стръмната отвесна скала, под която минаваха. Най-горе, където преспите покриваха планинския гребен, снегът блещукаше, а ледените висулки, които раждаха шумящите, бликащи потоци по сипея, хвърляха светли отблясъци. Шум на течаща вода изпълваше въздуха над околността. Най-долу клокочеше придошлата река. А от дърветата, храсталаците и горите се разнасяха птичи песни.
Юлвхил се спря, взе камък и го запрати по посока на птиците. Но кака й не й позволи да го направи пак. Известно време малката вървя кротко, ала отново се отскубна и се втурна надолу по склона. Гауте я извика.
Стигнаха до мястото, където пътят навлизаше в борова гора. От гъстите дървета се чу звукът на стоманен лък. В гората още имаше сняг и се разнасяше хладен и свеж мирис. Намериха Ерлен и близнаците на малка поляна.
Ивар се бе прицелил в катерица, ала стрелата заседнала на високо в дървото. Малкият искаше да я свали. Хвърляше камъни, а те се удряха със звън в могъщия ствол на дървото.
— Почакай, ще се опитам да ти помогна. Ще я сваля с друга стрела — успокои го бащата.
Ерлен отметна връхната си дреха на раменете, сложи стрела в лъка и се прицели доста небрежно в мамещата светлина между дърветата. Отпусна тетивата, стрелата изсвистя във въздуха и се заби в ствола на бора точно до стрелата на момчето. Ерлен направи втори опит. Едната от двете забити стрели започна да се смъква надолу от клон на клон. Ерлен успя да събори и перата на другата, но върхът й остана в дървото.