На коледното тържество във „Формо“ Рамборг настани съпругата на Юлв Халдуршон на видно място на трапезата. Оказа голяма чест и на двамата, както се полага на младоженци. Месец след Коледа Рамборг дори помогна на Яртрюд по време на раждането.
Съпругата на Юлв роди два месеца по-рано от очакваното мъртво момче и съвсем се отчая. Ако можеше да предположи какво ще се случи, нямаше да се омъжи за Юлв. Но станалото — станало. Вече нямаше какво да се направи.
Никой не знаеше какво е мнението на Юлв Халдуршон. Той не коментираше.
През седмицата преди средата на постите Ерлен Никулаусьон и Симон Андресьон поеха на юг към Квам. Няколко години преди смъртта си Лавранс купи в района заедно с още двама-трима селяни малко стопанство. Сега хората, които имаха право да го откупят, защото родът им дълго време бе притежавал тези земи, пожелаха да се възползват от тази възможност. Съществуваше обаче неяснота по въпроса дали, когато Лавранс е купил имота, роднините на продавачите са се позовали на законовите си права и са поискали да им предложат цена, на която да откупят имота. След смъртта на Лавранс и подялбата на имуществото му наследниците не обсъждаха кой ще получи стопанството в областта Квам и още няколко по-дребни имота, защото в документите, удостоверяващи правото на собственост, имаше спорни текстове и Ерлен и Симон се опасяваха да не се стигне до съдебен процес. Досега сестрите си поделяха доходите от тези земи. Симон и Ерлен дойдоха в Квам, за да представляват съпругите си.
Събраха се доста хора и понеже жената и децата на арендатора лежаха болни в къщата, се наложи мъжете да проведат срещата си в стара порутена барака. Стените й не бяха добре уплътнени и те не съблякоха кожусите си. Мъжете останаха с ръце върху оръжията и не разпасаха мечовете си — знак, че нямат желание да се бавят повече от необходимото. Но все пак трябваше да сложат някой залък в устата си, преди да тръгнат отново на път. След като приключиха с обсъждането около три следобед, мъжете развързаха торбите с провизии, оставиха ги на пейките или направо върху пода — вътре нямаше маса — и се подкрепиха.
От името на енорийския свещеник в Квам се яви синът му Холмгайр Мойсесьон. Знаеха го като небрежен и неблагонадежден млад мъж и малцина го харесваха, за разлика от баща му. Свещеникът се радваше на всеобща любов, а майката на Холмгайр произлизаше от уважаван род. Холмгайр обаче — едър и силен — се държеше сприхаво и лесно губеше търпение с околните. Затова никой не искаше да го дразни. Хората все пак оценяваха остроумните му думи.
Симон го беше виждал само няколко пътя и го смяташе за доста неприятен на външен вид. Холмгайр имаше издължено тясно лице, осеяно с лунички. Изпод тънката му горна устна се подаваха едри пожълтели зъби и му придаваха вид на плъх. Но някога отец Мойсес беше добър приятел на Лавранс, а като малък синът му расна в „Йорун“ под грижите на Лавранс и Рагнфрид и им помага в стопанството, докато свещеникът го призна за свое дете и му осигури права на законороден син. Затова Симон се стараеше да се държи дружелюбно към Холмгайр Мойсесьон.
Сега Холмгайр търколи един пън до огнището, седна, набоде парчета от сухоежбината си — печен дрозд и резени сланина — на камата си и ги стопли на огъня. Боледувал и свещеникът му позволил да яде блажно четиринайсет дни, оправда се той пред останалите, които дъвчеха хляб и замръзнала сушена риба, а в ноздрите им нахлуваше изкусителната миризма на месо.
Симон беше в лошо настроение. Не точно ядосан, но малко засрамен. Целият случай с правата за собственост върху това имение представляваше труден казус, а писмата, останали от Лавранс, бяха написани нечетливо. Но когато тръгна за насам, Симон все пак си мислеше, че е проумял как стоят нещата, защото сравни писмата с други документи. Ала тук, след като изслуша показанията на свидетелите и разгледа наличните писма, осъзна колко неаргументирано становище си е изградил. Останалите мъже също не успяха да разтълкуват какво собствено постановяват писмата. И шерифът се оказа безсилен. Заговори се, че случаят ще стигне до тинга, но неочаквано думата взе Ерлен. Поиска да му дадат писмата.
Досега той слушаше напълно безучастно. Изведнъж обаче се събуди. Разгледа внимателно всички документи, а някои препрочете. После кратко и ясно обобщи смисъла им. Според закона това било така и така; неясните и тромави изрази можели да се разбират така или така; ако случаят стигнел до тинга, щели да отсъдят така или така. После предложи решение, което удовлетворяваше хората с права върху земите, но не ощетяваше и настоящите собственици.