— Объркал си се, Гауте — категорично отсече Симон.
— Симон! — Кристин инстинктивно хвана мъжа си за ръката. — Не забравяй, че и други мъже имат подобен на твоя печат.
— Мълчи! И ти ли започваш!
Ерлен дръпна ръката си с печален стон и се втурна към конюшнята. Симон хукна след него:
— Ерлен, и брат ми ли е замесен?
— Прати да повикат слугите и тръгвайте след мен — извика Ерлен на съпругата си.
Симон го настигна на вратата на конюшнята и сграбчи ръката му:
— Попитах те нещо. И Юрд ли е замесен?
Ерлен не отговори и се опита да се отскубне. По мъртвешки бледото му лице се четеше решимост.
— Ерлен, кажи ми. Брат ми участва ли в заговора?
— И ти ли искаш да опиташ силата на меча ми? — изръмжа Ерлен.
Симон видя, че докато се карат, събеседникът му целият трепери.
— Не, не искам. Много добре го знаеш — пусна го и се подпря безсилен на вратата. — Ерлен, моля те в името на Бога, кажи ми дали брат ми е замесен!
Ерлен изведе Черньо и Симон се видя принуден да се отмести от вратата. Услужлив ратай донесе седлото и юздата. Стопанинът ги взе от ръцете му и го отпрати. Подаде ги на Ерлен.
— Сега можеш да ми признаеш! — вече сам не знаеше защо го моли така горещо, все едно проси пощада за живота си. — Ерлен, отговори ми! Заклевам те в раните Христови. Кажи ми истината, човече!
— Продължавай да си мислиш, каквото искаш — тихо отсече Ерлен.
— Но аз не си мисля нищо…
— Пределно ясно ми е какво ти мина през ума.
Ерлен се метна на седлото. Симон хвана оглавника на коня и животното започна да се мята неспокойно.
— Пусни го или ще препусна с теб — предупреди го Ерлен.
— Тогава ще попитам Юрд. Още утре ще тръгна на юг. За бога, Ерлен, кажи ми…
— Е, той сигурно ще ти отговори — подигравателно рече Ерлен и заби шпори в хълбоците на коня, а баджанакът му отскочи встрани.
Ездачът напусна имението.
На двора Симон срещна Кристин, стегната за път. Редом до нея вървеше Гауте и носеше сандъка с дрехите. Рамборг беше излязла с тях.
Момчето погледна за миг свако си с изплашени и объркани очи. После отново сведе глава. Кристин обаче впери дръзко поглед в Симон. Големите й очи бяха потъмнели от мъка и гняв.
— Как можа да допуснеш, че Ерлен би постъпил толкова подло с теб!
— Нищо не съм допуснал — кипна Симон. — Според мен това хлапе дрънка нелепи глупости.
— Симон, не желая да ме изпращаш — промълви Кристин.
Личеше си колко оскърбена и тъжна се чувства.
Вечерта, когато Симон остана насаме с Рамборг и започнаха да се приготвят за сън, а дъщерите им вече спяха в другото легло, стопанката внезапно попита:
— Ти нищо ли не знаеше за това, Симон?
— Не. А ти? — разтревожи се той.
Останала по риза и долна фуста, Рамборг се приближи и застана до пламъка на свещта върху масата.
Беше пуснала косите си и къдриците обрамчваха лицето й.
— Не знаех нищо със сигурност. Просто предполагах, Хелга започна да се държи странно — чертите на лицето й се изкривиха в опит за усмивка, но тя потреперваше, сякаш зъзне от студ. — Често повтаряше, че в Норвегия ще настъпят по-различни времена. Аристократите щели да се сдобият с привилегии като в другите страни — по лицето й отново се изписа трескава, конвулсивна усмивка. — Щели пак да ги наричат рицари и барони. А после забелязах колко ревностно приемаш каузата им. Нямаше те у дома почти цяла година. Не намери начин дори да дойдеш при мен в „Рингхайм“ и ме повери на грижите на чужди хора, докато носех детето ти. Предположих, че си се досетил. Няма как да е замесен само Ерлен…
— Ха! Рицари и барони! — изсмя се гневно Симон.
— Само заради Кристин ли им се притече на помощ?
Рамборг бе пребледняла като премръзнала. Симон не виждаше смисъл да се преструва, че не разбира намека й. Чувстваше се обезсърчен и кимна инатливо:
— Да.
И тя, и той бяха полудели. И Ерлен се бе побъркал. Днес всички си бяха изгубили ума. Крайно време беше това да спре.
— Направих го заради сестра ти — спокойно подхвана той — и в името на децата, които нямат по-близък роднина, способен да ги защити. Направих го и заради Ерлен, защото се заклехме да се подкрепяме като братя. Само недей да си внушаваш разни глупости. Днес ми дойде до гуша от такива изпълнения — избухна той и запрати обувката си в стената.