Сега Нокве се превърна в любимец на баща си. Момчето имаше усещане за неразривно силна връзка с него. Служеше на Ерлен като млад паж на своя господар и предводител. Искаше да се грижи за коня му, да поддържа доспехите и оръжията му; слагаше му шпорите и му носеше шапката и пелерината, когато бащата тръгваше на път. На трапезата Нокве наливаше бира в чашата на баща си и му режеше храната, седнал на пейката от дясната му страна. Бащата често се шегуваше с рицарските маниери и изисканите обноски на сина си, но поведението на Нокве му допадаше и Ерлен продължаваше да го обсебва.
Кристин забеляза, че съпругът й отдавна е забравил с цената на какви усилия някога тя успя да открадне малко бащина обич за сина си. А Нокве отдавна вече не търсеше утеха при майка си за прегрешенията си и не я молеше за съвет в трудни моменти. Още от малък Нокве засвидетелстваше синовната си любов към Кристин и продължаваше да я обича, но с възрастта все повече се отдалечаваше от нея и от заниманията й. Липсваше му усет за земеделската работа. Когато майката му заръчаше да свърши нещо в имението, той никога не се противеше, но беше много непохватен, направо вързан в ръцете, що се отнася до селския труд. Вършеше задълженията си без желание и охота и никога не довършваше нищо. На майката Нокве силно й напомняше на покойния Орм, извънбрачния син на Ерлен от връзката му с Елине Ормсдатер. И външната прилика беше удивителна. Но за разлика от Орм, Нокве имаше яко телосложение, отличаваше се като умел танцьор и спортист, ловък стрелец с арбалет и с други оръжия, отличен ездач и великолепен бегач на ски. Веднъж Кристин поговори с Юлв Халдуршон за този проблем, защото Юлв познаваше отлично най-големия й син.
— Това момче изгуби най-много от безразсъдството на Ерлен. В днешно време в Норвегия няма да се роди момче с по-големи заложби за рицар и аристократ от Нокве.
Но синът на Кристин изобщо не се замисляше, че баща му е пропилял бъдещето му.
В Норвегия отново настанаха размирни времена. Из долината се ширеха какви ли не слухове — някои звучаха достоверно, други — направо абсурдно. Влиятелните мъже в южните и западните части на кралството и в областта Опландене роптаеха от управлението на крал Магнюс. Говореше се, че били готови да грабнат оръжието, да вдигнат народа на въстание и да накарат Магнюс Айриксьон да се съобразява с техните искания и да действа по тяхна воля. Ако откажел, щели да провъзгласят за крал неговия братовчед, младия Юн Хафтуршон от „Сюдрхайм“. Майката на Юн, госпожа Агнес, беше дъщеря на покойния крал Хокон Магнюсьон. За плановете на самия Юн не се знаеше почти нищо, но се говореше упорито, че брат му Сигюр щял да оглавява цялото начинание, а Бярне, синът на Ерлинг Видкюнсьон, също участвал в заговора. Според мълвата Сигюр обещал Юн да се ожени за една от сестрите на Бярне, ако успее да стане крал, нали госпожиците от Гиске също произлизаха от рода на старите норвежки крале. Ивар Омюнсьон, някога най-здравата опора на крал Магнюс, сега се присъединил към младите аристократи заедно с доста от най-заможните и знатните мъже в страната. Влиятелни господа като Ерлинг Видкюнсьон и епископът от Бьоргвин също давали тласък на подготовката, така разправяха.
Кристин не проявяваше интерес към тези слухове. Та ние сме бедни стопани, какво ни засягат делата на кралските сановници, горчиво разсъждаваше тя. Ала миналата есен тя все пак поговори по въпроса със Симон Андресьон и знаеше, че и Ерлен е обсъждал положението в страната с него. Кристин обаче инстинктивно усети колко неприятна е темата за Симон. От една страна, не му се нравеше, дето братята му се намесват в опасни начинания и отлично знаеше колко безсилен е Юрд да се противопостави на влиянието, което му оказват роднините на съпругата му. От друга, Симон се опасяваше от реакцията на Ерлен. Някогашният стопанин на „Хюсабю“ едва ли би се радвал да обсъжда подобни въпроси, като се има предвид, че е роден да се намира сред първенците в управлението на Норвегия, а сега нещастието завинаги му затвори вратата към компанията на аристократите.
Но явно Ерлен разговаряше със синовете си за тези неща, защото един ден Кристин чу Нокве да казва:
— Но ако тези господа успеят да си извоюват привилегии пред крал Магнюс, едва ли ще проявят чак такава подлост, че да не подхванат наново твоя случай и да не принудят краля да поправи сторената срещу теб неправда.