Ерлен се засмя, а Нокве продължи:
— Ти пръв си посочил правия път на тези мъже и си им припомнил, че норвежките първенци никога не са се примирявали безропотно с кралския произвол над тях. Заради смелата си постъпка ти пожертва земите си, а твоите съмишленици се отърваха невредими. Страдал си заради всички тях.
— Значи имат още една основателна причина да ме забравят — засмя се Ерлен. — А имението „Хюсабю“ се намира във властта на архиепископството, защото беше ипотекирано. Не очаквам господата от кралския съвет да натякват на бедничкия клет крал Магнюс, докато склони да откупи земята.
— Кралят е твой роднина, както Сигюр Хафтуршон и повечето от първенците в страната — разпалено възрази Нокве. — Съвестта им няма да позволи безсрамно да предадат аристократа, който защити с меч честта границите на Норвегия на север и прочисти Финмарк и бреговете на Бяло море от неприятелите на краля и на Бога. Ако ти изменят, значи са мерзавци…
Ерлен подсвирна.
— Синко, нямам представа как ще завърши начинанието на Хафтуровите синове, но ще ти кажа нещо. Залагам си главата, че няма да дръзнат да се изправят с гол меч в ръка пред крал Магнюс. Ще се проточат дълги преговори, но никой няма да изстреля и една стрела. Тези мъже няма да си надянат хомота заради мен, защото ме познават и знаят, че мен, за разлика от някои хора, острието на ножа не ме плаши… Били мои роднини, казваш… На теб Магнюс и синовете на Хафтур ти се падат трети братовчеди. Помня ги от времето, когато служих в двора на крал Хокон. Ако моята роднина Агнес не бе имала късмета да се роди кралска дъщеря, сигурно щеше да ходи по пристанищата и да корми риба, ако някоя жена като майка ти не я вземе да слугува в обора от богобоязливо съжаление. Колко пъти съм им бърсал носовете на Хафтуровите синове, когато трябваше да се явят пред дядо си, а те се втурваха в дворцовата зала целите в сополи, все едно току–що са слезли от скута на майка си. Ако от роднинска солидарност се помъчех да ги науча на малко обноски с някой шамар, започваха да квичат като прасета на заколение. Чувам, че накрая наследниците на „Сюдрхайм“ все пак станали хора. Но ако чакаш от тях помощ, все едно да търсиш изкупление в кучи задник…
После Кристин намери сгоден случай да каже на Ерлен:
— Нокве е твърде млад, скъпи съпруже. Не ти ли се струва неподходящо да говориш с него толкова открито на тези теми?
— А ти говориш твърде деликатно, скъпа съпруго, но въпреки това ми стана ясно, че ме упрекваш. Когато бях на възрастта на Нокве, за пръв път потеглих към Вълчия остров. Ако Ингебьорг ми беше останала вярна — разпалено продължи той, — щях да изпратя Нокве и Гауте да й служат. В Дания сигурно щеше да се намери бъдеще за две смели луди глави, които още пламтят…
— Когато ти родих нашите деца, не съм допускала и за миг, че синовете ни ще си изкарват прехраната в чужда страна — обидено заяви Кристин.
— И аз не съм мислил за това. Но нали знаеш, човек предполага, Господ разполага.
Кристин се измъчваше, задето Ерлен и подрастващите й синове се държат с нея пренебрежително, все едно нещата, с които се занимават, са твърде сложни за умствените способности на неука жена, но я тревожеха и невъздържаните приказки на Ерлен. Той не съобразяваше, че синовете им са още деца.
Макар и съвсем млади — Никулаус навърши седемнайсет, Бьоргюлф — шестнайсет, а Гауте ставаше на петнайсет през есента — момчетата общуваха с жените по обезпокоителен за майката начин.
Кристин не можеше да ги уличи в конкретно действие. Те не тичаха подир жените, не се отнасяха към тях грубо или невъзпитано и не одобряваха, когато слугите започнеха да разказват неприлични шеги или да разпространяват цинични слухове. Но и Ерлен като млад се бе държал изискано и благонравно. Кристин го бе виждала как се изчервява заради шеги, които баща й и Симон посрещаха със сърдечен смях. Ала в такива моменти Кристин смътно усещаше, че двамата мъже се смеят, както селяните се смеят на приказките за глупавия дявол, докато учените мъже като Ерлен познават отлично хитрините му и не обичат такива шеги.
И Ерлен не се провиняваше в греха да задиря жени. Само онези, които не го познаваха, биха могли да твърдят, че похотливата му природа се изразява в упоритото прелъстяване на жени и преднамерени лъжи. Ерлен успя да съблазни Кристин, без да използва любовни хитрини, без да я лъже или насилва. Тя не отричаше този факт и беше убедена, че Ерлен не е полагал усилия да прелъстява двете омъжени жени, с които съгреши. Случеше ли се леконравни жени да го съблазнят с предизвикателен похотлив смях, Ерлен придобиваше вид на любопитно козле. В такива случаи наяве излизаше спотаеното му безнравствено лекомислие.