Майката го слушаше търпеливо. Нокве се опитваше да говори твърдо, ала от вълнение и възмущение гласът му изтъняваше:
— В последния ден от коледните празници тръгнала сама към църквата за утринната служба. Пътят от имението им минавал през гора. Там я срещнали двама мъже. Още не било съмнало и тя не ги видяла добре, сигурно са били престъпници, които са се скрили в планината. Бедничката, та тя е само едно крехко дете, нямало е как да се отбранява срещу двама насилници. Не посмяла да сподели с никого какво нещастие я сполетяло. Когато родителите й разбрали, че е бременна, я набили, скубали й косите и я изгонили с клетви. Майко, Ейвур ми разказа всичко това през сълзи. Ридаеше толкова сърцераздирателно, че би могла да размекне и камъка в планината — Нокве млъкна и задиша тежко.
Кристин изрази възмущението си, задето двамата мерзавци са се измъкнали безнаказано. Надяваше се съвсем скоро Бог да вдигне над тях справедливата си десница и да си получат заслуженото на бесилката или на дръвника.
Нокве започна да й разказва колко богат е бащата на Ейвур. Имал роднинска връзка с няколко знатни рода. Съпругата на Гюдмюн Андресьон също родила дете от любовника си — свещеник. И Сигрид Андресдатер била сполетяна от същата участ, но сега се радвала на почтен живот в „Крюке“. Според Нокве само коравосърдечен и несправедлив човек би сметнал Ейвур за опозорена жена. Та тя страдала, защото я насилили против волята й. Ейвур заслужава да се омъжи за почтен мъж, смяташе Нокве.
Кристин изпита силно съчувствие към девойката и прокълна изнасилвачите. Наум благодари горещо на Бога, че Нокве става пълнолетен чак след три години. Деликатно помоли сина си да внимава как се държи, да не навестява повече Ейвур в спалнята й нощем и да не се появява в „Юлвсволене“, освен ако не ходи там по работа. В противен случай рискувал да плъзнат още по-долни слухове за клетото момиче.
— Разбирам защо искаш онези, които се съмняват в думите на Ейвур и я упрекват, че е виновна за случилото се, да изпитат тежестта на юмруците ти, но се налага да бъдеш предпазлив, защото някоя нова клевета би влошила положението на момичето.
След три седмици бащата на Ейвур дойде и я отведе у дома й. Там се приготвяха да я омъжат за свестен селски син от околността. Преди време бащите им се противопоставили на женитбата, защото спорели за земи. През зимата все пак постигнали съгласие, но Ейвур отказала да се омъжи за избраника си — вече харесвала друг. Впоследствие осъзнала, че е късно да се отмята от дадената дума. Междувременно дошла в Сил, явно надявайки се леля й да й помогне и да потулят срама й, защото искала да се омъжи. Но когато Хилебьорг — стопанката на „Юлвсволене“ — разбрала каква е работата, я изпратила да се прибира при родителите си. Баща й наистина побеснял, натупал я и тя избягала. Но сега той се споразумял с годеника й и Ейвур нямала друг избор, освен да се примири с женитбата си, макар и да не желаеше да се омъжва.
Кристин видя колко тежко прие Нокве новината. Дни наред младежът не обели дума, а майката изпитваше силно съчувствие и не смееше да го погледне. Щом зърнеше разтревожените й очи, Нокве почервеняваше от смущение и сърцето й се късаше от мъка.
Стопанката нареди строго на слугите в „Йорун“ да си затварят устата. Не желаела в дома й да одумват позорното събитие и нещастницата. Фрида направо не можеше да се начуди на реакцията на господарката: Кристин Лаврансдатер никога не осъждаше строго кривналите от правия път девойки и им помагаше с майчинска всеотдайност. Самата Фрида намери спасение в милостивото сърце на Кристин, след като роди две деца от любовниците си. Но този път стопанката говореше за Ейвур Хоконсдатер така, както само една жена е способна да очерни друга.
Една вечер Кристин предеше на ливадата. Ерлен дойде и се изтегна на тревата до нея. Тя му разказа какво разочарование е преживял Нокве. Ерлен посрещна думите й със смях:
— Че какво толкова фатално е станало? Мен ако питаш, синът ни е разбрал по възможно най-безобидния начин, че на жените не бива да се вярва.
— Нима? — сопна се съпругата му с разтреперан от сподавен гняв глас.
— Точно така — усмихна се Ерлен. — Когато се запознах с теб, те взех за мила девойка, която не смее да отхапе парче сирене… Стори ми се мека като копринена лента и нежна като гълъбица. Добре ме подведе тогава, Кристин.
— И в какво положение щяхме да бъдем сега, ако бях толкова мека и мила?
— Не се обиждай — Ерлен хвана ръцете й и тя остави ръкоделието си. По лицето му грейна ослепителна усмивка и той положи глава в скута й. — Тогава изобщо нямах представа, душице моя, какво щастие ми е отредил Бог, когато е решил пътищата ни да се пресекат.