Но Кристин непрекъснато полагаше усилия да потиска обезсърчението си от непоправимото безгрижие на Ерлен и изливаше насъбралия се гняв върху синовете си. От безжалостната й ръка и сприхавите й думи страдаха най-много Ивар и Скюле.
Близнаците се намираха в най-тежката възраст — навършиха тринайсет — и бяха толкова буйни и вироглави, че в моменти на пълно отчаяние Кристин често се чудеше как е възможно норвежка майка да роди такива палавници. Двамата бяха хубави като всичките й деца: с черни, копринено меки вълнисти коси, сини очи под черните вежди, с тесни лица и красиви черти. Бяха високи за възрастта си, но с тесни рамене и дълги слаби крайници. Ставите им изпъкваха като възли по стъблата на житни класове. Приличаха си като две капки вода и чуждите хора не можеха да ги различат. В околността ги наричаха Мечовете от „Йорун“. Прозвището в никакъв случай не изразяваше положителна оценка. Първо Симон го измисли на шега, защото Ерлен подари на близнаците по един меч и двамата ги разнасяха навсякъде, освен в църквата. Кристин не одобряваше подаръка на баща им и се дразнеше, че двамата малки разбойници постоянно размахват брадви, копия или лъкове. Майката се боеше да не си навлекат някоя беля. Но според лаконичната забележка на Ерлен момчетата бяха достатъчно големи, за да свикнат да боравят с оръжие.
Кристин живееше в непрекъснат страх за близнаците. Когато не знаеше къде са, майката започваше скришом да кърши ръце и молеше горещо Пресветата Дева и свети Улав да й ги върнат здрави и читави. Ивар и Скюле често бродеха из клисури и прескачаха пропасти на места, където не беше стъпвал човешки крак. Плячкосваха орлови гнезда и се прибираха, гушнали противни, жълтооки, пищящи пилета в жилетките си. Хлапетата се промъкваха през скалните процепи по течението на Логен на север от Рустен, където реката се спуска на водопади. Веднъж Ивар едва не загина: момчето се опита да обязди полуопитомен жребец, но кракът му се заклещи в стремето, а конят препусна и започна да го влачи. Един Господ знае как двамата близнаци успяха да му сложат седло. Ивар и Скюле се бяха осмелили дори да влязат в лапландската колиба в гората в „Тулста“. Направили го само от любопитство, нямаха работа там. От Ерлен научиха няколко думи на лапландски и поздравили вещицата в колибата на нейния език, а тя ги почерпила с храна и напитки. Двамата се натъпкали до пръсване, въпреки че на този ден се постеше. Кристин много държеше на традицията децата да не преяждат по време на пости и да се отказват от любимите си ястия. Така я бяха научили нейните родители още от малка. За пръв път Ерлен прояви строгост към синовете си, взе им лакомствата, които лапландката им бе дала за из път, и ги изгори. Забрани им категорично да се приближават до домовете на лапландците. Но въпреки това историите на близнаците го забавляваха. Бащата често се увличаше да им разказва за подвизите си на север и за лапландския начин на живот. Показваше на синовете си как може да говори на този противен, безбожен език.
Иначе Ерлен избягваше да се кара на децата си и винаги го обръщаше на шега, когато Кристин се ядосваше на лудориите на близнаците. Ивар и Скюле непрекъснато правеха бели, макар да умееха да вършат полезна работа в имението. Не бяха вързани в ръцете като Нокве. Но често, когато майката им възлагаше някаква задача и се отбиваше да провери докъде са стигнали, ги заварваше, че са захвърлили сечивата настрана и са вперили очи в баща си, който им показваше как се правят моряшки възли.
По стар обичай на вратите на обора и другите селскостопански постройки Лавранс Бьоргюлфсьон бе изписал кръстни знаци със смола. Често бащата на Кристин украсяваше кръстовете с кръг около тях или добавяше по една черта над всяко рамо на кръста. Един ден близнаците решили да използват кръстовете като мишени за стрелба. Кристин излезе извън кожата си от гняв и разочарование заради недопустимото поведение на синовете си, но Ерлен се застъпи за децата: били още малки и нямало как да очаква от тях да мислят за свещеното значение на кръстния знак всеки път, когато го видят начертан със смола върху вратата на обора или гърба на някоя крава. Бащата накара близнаците да се качат до кръста пред църквата, да паднат на колене и да го целунат, като междувременно прочетат пет пъти „Отче наш“ и петнайсет пъти „Богородице Дево“. Ерлен не искаше да притесняват отец Сулмюн и да го викат в имението. Но този път Бьоргюлф и Нокве взеха страната на майка си и свещеникът дойде в „Йорун“. Поръси стената със светена вода и порица много строго двамата грешници.