Същата нощ Ерлен притисна здраво Кристин към гърдите си.
— Скъпа моя, недей да се жалваш от синовете си. Нима не виждаш, миличка, каква кръв тече във вените им. Постоянно се държиш с тях, все едно ще свършат или на дръвника, или на бесилото. Ако питаш мен, те съветвам да им се радваш след всички болки, страдания и мъки, които изтърпя, докато ги носеше в утробата си, докато ги кърмеше и докато ги разнасяше на ръце. Тогава говореше само за тях, а сега, след като станаха по-разумни и възмъжаха, сновеш между тях като глуха и няма и изобщо не ги слушаш. Господ да ми прощава, но ми се струва, че любовта ти към тях намаля, и то сега, когато вече не ти създават грижи, превърнаха се в хубави младежи и ти доставят само радост.
Кристин не отговори.
Не успя да заспи. Преди разсъмване стана тихо от леглото, прескочи спящия Ерлен и се приближи боса до процепа. Отвори капака.
Небето тъмнееше, а във въздуха се носеше хлад. Далеч от юг, където планините се събират и препречват долината, се задаваше дъждовно време. Стопанката се загледа нататък. В новата спалня, където спяха през лятото, винаги ставаше много горещо и задушно, но влажният полъх във въздуха разнасяше силния сладникав мирис на сено. В лятната нощ изчурулика сънливо птица.
Кристин намери огнивото и запали къса свещ. Приближи се на пръсти до пейката, където спяха Ивар и Скюле. Освети лицата им и попипа бузите им. Имаха лека треска. Прочете тихо „Богородице Дево“ и прекръсти двамата близнаци. Бесилка или дръвник… Как смее Ерлен да се шегува с такива неща. Самият той едва се отърва от екзекуция.
Лавранс изхленчи и промърмори на сън. Тя се надвеси над двете си най-малки деца, които спяха върху малка пейка, поставена откъм долната част на родителското легло. Лавранс гореше от температура и беше почервенял. Въртеше се неспокойно, но не се събуди от докосването на майката.
Гауте спеше, подложил млечнобелите си ръце под тила, заровил пръсти в дългата си ленено жълта коса. Чаршафите бе отметнал настрани. Гауте имаше гореща кръв и винаги настояваше да спи гол. Слънчевият загар върху лицето, врата и ръцете му ярко контрастираше с блестящо бялата кожа на тялото му. Майката го зави до кръста.
Кристин беше безсилна да се ядоса на Гауте, защото приличаше досущ на баща й. Не му се скара заради небрежната му постъпка, която можеше да причини голямо нещастие в цялото стопанство. Момчето се отличаваше с остър ум и разсъдливост и тя не се съмняваше, че синът й ще си вземе поука от случилото се и няма да го забрави.
Нокве и Бьоргюлф заемаха другото легло в спалнята. Най-дълго Кристин се задържа над главите на двамата млади мъже. Тъмен мъх покриваше кожата над влажните им, по детски алени устни. Кракът на Нокве се подаваше изпод завивката — тесен, с висока горна част на ходилото и дълбока извивка на свода, но малко мръсен. До неотдавна този мъжки крак беше съвсем малък и се побираше в шепата й, а тя го притискаше към гърдите си, повдигаше го до устните си и захапваше леко всяко заоблено пръстче, защото й се струваха сладки като боровинки.
Явно Кристин не оценяваше каква щастлива съдба й е отредил Бог. При спомена за времето, когато носеше Нокве под сърцето си и я раздираха ужасяващи видения, по тялото й преминаха огнени тръпки. Тя се отърва от страха за детето си, както човек се събужда от кошмарите си, отърсва се от непосилното им бреме, притискащо гърдите му, и попива благословената дневна светлина. Но други жени по света се събуждат и виждат, че нещастието им надминава и най-страшните им кошмари. И все още на Кристин й прилошаваше, ако видеше недъгав или уродлив човек, защото си спомняше тревогата преди раждането на първородния си син. Тогава, изпълнена със смирение, тя отправяше горещи, пламенни молби към Господ и свети Улав да пощадят детето й, стараеше се да върши възможно повече добрини, мъчеше се от очите й да бликнат сълзи на искрено разкаяние, докато просеше Божията милост. Но неизменно усещаше в душата си непреклонна неудовлетвореност. Тя охлаждаше огнения плам, с който Кристин изричаше молитвите си, а сълзите й попиваха в душата й като вода в пясък. Кристин се успокои: явно все пак не е наследила от баща си християнското му смирение. Чувстваше се като закоравяла грешница, но едва ли беше по-лоша от повечето простосмъртни. И на нея щеше да й се наложи да изтърпи огнените пламъци на чистилището, за да смекчат непреклонността й и да пречистят душата й.