Братята се постараха да поддържат наученото. В „Йорун“ имаше много книги. Лавранс притежаваше пет книги, две, от които се паднаха на Рамборг след подялбата на имуществото му. Сестрата на Кристин обаче никога не изяви желание да се научи да чете, а Симон не владееше писаното слово дотам, че да чете за удоволствие. Все пак той умееше да разбира писмата без чужда помощ и дори да пише върху пергамент. Позволи на Кристин да вземе книгите, докато децата му поотраснат. Ерлен наследи три книги от родителите си и ги повери на Кристин след сватбата им, а Гюнюлф Никулаусьон й подари още една. Той лично поръча да съставят за снаха му сборник от книгата за чудотворствата на свети Улав, от няколко легенди за светци и от прошението, което монасите францисканци от Осло са изпратили на папата, за да обяви брат Едвин Ричардсьон за светец. На раздяла Нокве получи молитвеник от отец Айлив. Младежът четеше на глас гладко и хубаво, малко напевно, както го научи брат Аслак. Предпочиташе книги на латински, например много обичаше да чете от молитвеника си и от една книга на Лавранс. Най-ценна му беше голяма, извънредно красиво изписана книга, която се предаваше поколения след смъртта на знаменития епископ Никулаус Арнесьон, дядо на Ерлен.
На Кристин много й се искаше да ограмоти и по-малките си синове, както подобава на мъже с техния произход, но не можеше да измисли как да го направи. Отец Айлив вече беше прекалено стар, а отец Сулмюн умееше да чете само от богослужебните си книги. Дори не разбираше всичко, което четеше по време на литургия. Понякога вечер Лавранс се забавляваше да слуша Нокве да му показва как се изписват буквите върху восъчната дъска, но останалите три момчета не проявяваха никакъв интерес към азбуката. Един ден Кристин взе една книга на норвежки и помоли Гауте да си припомни знанията, усвоени по времето, когато отец Айлив го учеше на четмо и, писмо. Момчето обаче едва успя да прочете три думи, сричайки, и се затрудни на първата по-дълга дума. Затвори книгата през смях с обяснението, че тази игра не му харесва.
Една вечер в края на лятото отец Сулмюн се отби в „Йорун“ с молбата Никулаус да отиде с него в „Румюн“. От Нидарус пристигнал чужденец — рицар. Присъствал на празника в чест на свети Улав и пожелал да отседне под наем в имението на свещеника, но нито той, нито слугите му знаели норвежки, а човекът, който ги водел, разбирал само откъслечни думи от речта им. Отец Айлив лежал болен и нямало кой да помогне. Затова отец Сулмюн се обръщаше към Нокве.
Нокве се поласка от молбата на свещеника да превежда от латински, но го последва, придавайки си равнодушен вид. Прибра се много късно, развеселен и почерпен. Рицарят донесъл вино и цяла вечер наливал щедро на Нокве, на свещеника и на дякона. Името на чужденеца било Алан или Аларт от Бекелар. Идвал от Фландрия и обикалял светите места в Скандинавия. Рицарят се оказал изключително дружелюбен и разговорът вървял по мед и масло. Най-сетне Нокве обясни за какво ставало дума. Оттук рицарят възнамерявал да се отправи към Осло, а после на поклонение в Дания и Германия и предложил на Нокве да го придружи в качеството си на преводач, поне докато е в страната. Освен това намекнал, че ако младежът се съгласи да тръгне с него по света, господин Аларт му предрича бляскаво бъдеще. Там, откъдето идвал, изобилствало от златни шпори и синджири, от препълнени кесии и превъзходни оръжия, които само чакали млад мъж като Никулаус Ерленсьон да посегне към тях. Нокве отговорил, че все още не е достигнал пълнолетие и се налага да поиска разрешение от баща си. Господин Аларт го убедил поне да вземе скромен подарък — дълга до коленете, виолетова копринена риза със сребърни звънчета на ръкавите — който в никакъв случай не го задължавал да приеме предложението му, както изрично подчертал рицарят.
Ерлен изслуша мълчаливо сина си с необичайно изопната физиономия. После изпрати Гауте да донесе писалищните принадлежности от сандъка и веднага се залови да съставя писмо на латински. Помоли Бьоргюлф да му помогне, защото Нокве се оказа неспособен да мисли. Бащата изпрати най-големия си син в леглото. В писмото Ерлен покани рицаря у дома си на следващия ден след сутрешната молитва, за да обсъдят предложението на Аларт да назначи родения в благородническо семейство млад мъж Никулаус Ерленсьон за свой оръженосец. Ерлен молеше рицаря за извинение, задето му връща подаръка с молба да го съхранява при себе си, докато Никулаус не се закълне със съгласието на баща си да служи вярно на своя господар, както изисква рицарската етика навсякъде по света.