Ерлен капна малко восък в долния край на писмото и небрежно сложи върху него печата си, който се намираше на пръстена му. После поръча на един ратай да занесе писмото и копринената риза в „Румюн“.
— Мъжо, нали не възнамеряваш да изпратиш младия ни син в чужбина с непознат мъж? — разтрепери се Кристин.
— Ще видим — отвърна Ерлен с непроницаема усмивка. — Няма изгледи това да се случи — успокои я той, като забеляза колко е разтревожена.
Усмихна се окуражително и я погали по бузата.
По нареждане на Ерлен Кристин поръси пода в гостната с трепетлика и цветя, нареди върху пейките най-хубавите си възглавници, постла масата с ленена покривка, сипа ястията в красиви блюда, а питиетата — в обкованите със сребро рогове, останали от Лавранс. Ерлен се избръсна грижливо, накъдри си косата и се премени в черна, пищно бродирана дългопола дреха от чуждестранен плат. Посрещна госта на портата. Когато видя как двамата мъже прекосяват двора рамо до рамо, стопанката си помисли, че съпругът й много повече прилича на келтските рицари, за които се разказва в легендите, отколкото този дебел рус чужденец в пъстроцветни пищни одежди от кадифе и фина коприна. Кристин беше застанала на чардака пред гостната, облечена в празнични дрехи и с копринена забрадка. Поздрави фламандеца с Bien venu, добре дошъл, а той й целуна ръка. По време на разговора за бъдещето на Нокве Кристин не размени нито дума с госта. И тя като отец Сулмюн не разбра какво обсъждат двамата мъже. Но въпреки това свещеникът увери Кристин, че щастието ще се усмихне на Нокве. Майката отговори доста уклончиво.
Ерлен знаеше малко френски и умееше да се изразява отлично на немски като повечето войници. Разговорът между стопанина и чужденеца протече гладко, в духа на разбирателството, но Кристин забеляза нарастващо недоволство у рицаря, което той се стараеше да прикрие. Ерлен накара синовете си да изчакат в спалнята, докато не ги повика. Бащата така и не изпрати слугите да ги доведат.
Ерлен и Кристин изпратиха госта и свещеника до портата. Стопанинът изчака двамата мъже да се изгубят в нивите, обърна се към жена си и заяви с красноречива усмивка:
— Не бих пуснал Нокве да отиде с този рицар дори до съседното имение.
До господарите се приближи Юлв Халдуршон. Двамата с Ерлен си казаха нещо, а Юлв изруга цветисто и плю върху земята. Ерлен се засмя и го тупна по рамото:
— Е, ако бях невежа като тукашните селяни, сигурно щях да се съглася. Но аз съм видял какво ли не и за нищо на света няма да позволя хубавите ми млади соколи да попаднат в ръцете на нечестивия. Отец Сулмюн изобщо не се досети, блаженият глупак…
Кристин отпусна ръце, а цветът на лицето й се смени от тебеширенобял до кървавочервен. От страх и срам й прилоша и краката й се подкосиха. Беше чувала за този порок, но досега го възприемаше като нещо съвсем далечно. Но ето че и това зло почука на вратата й. То като че ли представляваше вълната, която щеше да преобърне лодката на живота й — безмилостно подхвърляна от бурното море, препълнена до краен предел. Пресвета Дево, нима една майка трябва да се безпокои и за честта на синовете си?
— Още снощи имах едно наум за този рицар — продължи Ерлен с погнуса. — Нокве ми разказа колко изискано и дружелюбно се държал с него. Стори ми се прекалено. Не съм вчерашен: никъде по света не е прието рицар да целува по устата бъдещия си оръженосец или да му дава скъпи подаръци, преди да е проверил качествата му.
— Защо тогава ме накара да поръся пода с рози и да постеля ленена покривка на трапезата за такъв — и тя изрече най-грозната дума.
Ерлен се намръщи. Взе камък от земята. Проследи с поглед рижата котка на Мюнан, която пълзеше по корем във високата трева под стената на къщата, прокрадвайки се към пилетата до вратата на конюшнята. Ерлен запрати камъка — шуп! — и котката изчезна зад ъгъла, а сред кокошките настана смут. Ерлен се обърна към жена си: