Децата на Ерлен наследяваха неговите особености. Личеше, че са негова кръв. Последния път, когато ходи в Нидарус, Кристин видя новороденото от „Ленсвикен“. Срещна Борд в двора на катедралата с мощите на свети Улав. Мъжът вървеше, следван от неколцина свои другари, жени и слуги. Една от прислужниците носеше бебето на ръце. Борд Осюлфсьон кимна на Кристин за поздрав мълчаливо и вежливо. Съпругата му я нямаше…
Кристин зърна само за миг детското лице, но и толкова се оказа достатъчно. Приличаше на бебетата, които бе изхранила с гръдта си…
Придружаваше я Арне Явалсьон. Какъвто си беше приказлив по характер, не се стърпя да не изкоментира срещата. Наследниците на Борд — деца на негови роднини, защото досега нямал свои — приели много враждебно раждането на детето миналата зима. Борд обаче дори го кръстил на баща си — Осюлф. Арне си даваше вид на убеден, че между Ерлен Никулаусьон и госпожа Сюнива не е имало нищо повече от краткотрайното увлечение, за което вече всички узнали. С присъщата си невъздържаност и непредпазливост Ерлен явно е издал тайната си, докато се е задявал с нея, а неин дълг било да уведоми кралските наместници за подозренията си. Но очевидно Ерлен и Сюнива не били достатъчно близки: в противен случай тя щяла да знае, че и брат й е замесен в начинанието на Ерлен. Сюнива едва не полудяла от мъка, след като Хафтур Граут посегнал на живота си в затвора и за душата му вече нямало спасение. Според Борд жена му изпитвала неописуеми угризения на съвестта след самоубийството на брат си. Арне разказа, че докато говорел за това, Борд държал ръката си върху меча и не спирал да оглежда хората наоколо.
Арне съобщи и на Ерлен за срещата в Нидарус. Кристин се бе качила на втория етаж на една от къщите, а двамата мъже стояха долу, под чардака. Нямаха представа, че тя чува разговора им.
— Рицарят от „Ленсвикен“ е на седмото небе от щастие след раждането на детето — изкоментира Арне. — Не се съмнява изобщо дали той му е баща.
— Борд си знае най-добре — отвърна Ерлен. По гласа му Кристин разбра, че мъжът й стои със сведени клепки, а в едното ъгълче на устата му се спотайва самодоволна усмивка.
— Борд таи силна ненавист към роднините, които щяха да го наследят, ако беше починал бездетен. Но сега хората се възмущават. Било несправедливо…
— Борд си знае работата — повтори Ерлен.
— Така е. Това момче ще наследи повече от седмината ти синове, взети заедно.
— Остави ме аз да се грижа за синовете си, Арне…
Кристин слезе при двамата мъже. Нямаше да понесе разговорът им да продължи. Ерлен се смути, когато я видя. Приближи се, хвана я за ръка и застана зад нея, а рамото й докосваше неговото. Тя усети, че Ерлен отново повтаря наум последните си думи, сякаш за да я увери в намеренията си и да й вдъхне смелост…
Кристин се сепна. Мюнан се взираше в лицето й. Сигурно се бе усмихнала леко пренебрежително при спомена за Ерлен и Арне. Майката погледна сина си, а той се засмя колебливо и нерешително.
Кристин го притегли отривисто в прегръдките си. Мюнан беше още мъничък, най-малкото й дете. Още не беше пораснал достатъчно, че да избягва майчините целувки и милувки. Кристин му намигна, а той се помъчи да отговори на закачката й, но, както винаги, и двете му очи се затвориха. Майката избухна в силен смях, а малкият се разкикоти със звънливия си гласец, докато тя го притискаше и милваше в обятията си.
Лавранс, седнал с кучето в скута си, се ослушваше напрегнато. Животното също наостри уши.
— Татко идва насам!
Първо кучето, а след него и момчето се втурнаха надолу по стръмния склон.
Кристин не стана веднага. Изчака малко, преди да се изправи. Стъпи на скалната издатина и ги видя: Ерлен, Нокве, Ивар и Скюле. Четиримата извикаха за поздрав към Кристин, весели и радостни.
Тя ги попита при конете ли отиват.
— Не — отвърна Ерлен, — довечера Юлв сигурно ще изпрати Свайнбьорн да ги нагледа. С Нокве отиваме на лов за северни елени, а на близнаците им се прииска да дойдат да те видят.
Кристин кимна мълчаливо. Стана й ясно още преди да попита. Нокве водеше куче на каишка. Двамата с Ерлен бяха облечени в сиви вълнени жилетки, напръскани с черни петна, за да не се открояват на фона на сипеите. И четиримата носеха арбалети.