След като се нахраниха, синовете й станаха от вътрешната пейка, заобиколиха празното място на стопанина, прибраха ножовете в ножниците си, пооправиха коланите си по навик и излязоха.
Кристин изчака всички да станат от масата. Най-сетне излезе навън. На слънчевата светлина от всички покриви се стичаше вода. На двора видя само Юлв, застанал пред прага на къщата си.
По лицето му се изписа дълбоко униние, когато стопанката се приближи към него.
— Успя ли да говориш с него? — попита тя.
— Съвсем малко. Видях, че двамата с Нокве си поприказваха. Ерлен се изплашил за вас заради наводнението. Решил да се отбие да провери какво става. Нокве му разказа как се справяш с положението. Беше много ядосан, задето си дарила кожите, които ти прати по Гауте през есента. Не зная как е разбрал. Съвсем побесня, когато научи, че след службата си тръгнала към къщи, без да го изчакаш.
Кристин посрещна думите му мълчаливо, обърна се и се прибра в стаята.
През това лято препирните между Юлв Халдуршон и съпругата му не стихваха. Синът на полубрат му, Халдур Юнсьон, дойде при чичо си през пролетта и доведе жена си. Двамата се венчаха миналата година. Сега Юлв възнамеряваше да даде под аренда земите си в Скаун на племенника си и Халдур да се премести там с жена си, но Яртрюд се разгневи, защото й се струваше, че Юлв дава имота на племенника си при прекалено добри условия. Юлв ще намери начин да завещае имението си на Халдур, опасяваше се тя.
Кристин симпатизираше на Халдур, защото преди той беше неин слуга в „Хюсабю“. Стопанката харесваше и съпругата му: мълчалива, скромна млада жена. През лятото на младите им се роди момче. Кристин предостави на родилката къщата с тъкачния стан, където по традиция раждаха господарките в имението. Яртрюд — макар че беше млада и нямаше представа как се помага на родилка и как се повива новородено — се засегна, задето Кристин пое отговорната задача да дава наставления на жените как да се погрижат за младата майка.
Кристин стана кръстница на момчето, а Юлв пое разходите по кръщенето. Яртрюд го обвини, задето похарчил прекалено много пари и оставил твърде големи подаръци на люлката и на леглото на майката. За да укроти гнева на съпругата си, Юлв й поднесе най-тържествено скъпоценни накити: позлатен кръст на синджир, палто с кожена подплата и голяма сребърна закопчалка, златен пръстен и брошка. Но Яртрюд съзнаваше, че мъжът й няма да й отстъпи дори една нива повече от земите, които й обеща преди сватбата. Ако Юлв останеше бездетен, имотите му щеше да наследи Халдур. Яртрюд се вайкаше, задето детето им се роди мъртво, а нямаше изгледи тя да забременее отново. Жената стана за посмешище в цялата околност, защото се оплакваше от неволята си на всеки срещнат.
След като младата невеста на племенника му си взе очистителната молитва, Юлв помоли Кристин да позволи на Халдур и Аудхил да живеят в стаята с огнището. Стопанката се съгласи. Избягваше Халдур, понеже той й навяваше болезнени спомени, но общуваше често с Аудхил, която се стараеше да й помага, с каквото може. В края на лятото детето на Халдур и Аудхил се разболя тежко. За успокоение на младата неопитна майка Кристин пое грижите за лечението му.
През есента двамата си заминаха, а стопанката остана да тъжи и за тях, и за малкото им дете. Макар че осъзнаваше колко глупаво е да се измъчва, Кристин не можеше да прогони болката, задето изведнъж спря да ражда деца. Така или иначе тя не беше стара. Нямаше още четирийсет.
Присъствието на младата, по детски неопитна съпруга на Халдур и грижите за бебето досега отвличаха мислите й от болезнени теми. А събитията в дома на Юлв Халдуршон също я разсейваха, колкото и тежко да й беше да наблюдава как се разпада бракът на сродника им.
Постъпката на Ерлен след литанията я огорчи и не й се мислеше как ще приключи всичко това. Той се появи на шествието и в църквата пред очите на всички съседи, а после си тръгна, без да удостои съпругата си дори с поздрав. Това й се струваше толкова жестоко, че Ерлен й стана безразличен.
Кристин не беше разменила и дума със Симон Андресьон от деня, когато дойде да й помогне с добитъка. Видеше ли го до църквата, тя му кимваше за поздрав и се спираше да поговори със сестра си. Нямаше представа как приемат сегашното й положение и заминаването на Ерлен.