Сърцето му се стопляше при мисълта за Юрд, който дойде да се извини за грешката на Симон: при последното си посещение в „Дюфрин“ той напусна дома на брат си разгневен, а от устата му се сипеха обиди. Душата му преливаше от благодарност към Юрд и Симон съзнаваше колко признателен трябва да е на брат си.
Симон се досещаше как мъж като Лавранс би приел такова събитие. Стараеше се да следва примера на покойния си тъст, доколкото му стигаха възможностите. Раздаваше щедро милостиня, но се оказа безсилен да изпита съкрушително разкаяние и да види пред очите си раните Христови, без да се взира в разпятието до безпаметност. Лавранс, за разлика от него, беше способен да го постигне. В очите на Симон не избиваха сълзи на покаяние. От юношеските си години досега не помнеше да е плакал повече от два–три пъти, и тогава причината беше основателна от религиозна гледна точка. А не пророни сълза заради прелюбодейството с майката на Арнерд и заради убийството на Холмгайр. Симон съжаляваше дълбоко за греховете си. Разкайваше се искрено, изповядваше ги чинно и се стараеше да ги изкупи, като спазва стриктно заръките на свещеника. Четеше послушно молитвите си, гледаше да си плаща честно десятъка и да раздава милостиня с широка ръка. На празниците на свети апостол Симон, на свети Улав, на Архангел Михаил и на Дева Мария проявяваше още по-голяма щедрост към бедняците и Църквата. Успокояваше се с думите на отец Айрик: спасението е единствено в кръста, а само Бог решава при какви обстоятелства ние, хората, се сблъскваме с дявола и се борим с него.
Сега Симон изпитваше по-силно от всякога потребност да засвидетелства дълбоката си признателност към светиите. От майка си знаеше, че е роден в деня на Рождеството на Пресвета Богородица. Реши да покаже на Божията Майка своето страхопочитание с молитва, която не казваше ежедневно. Когато служеше в кралския двор, Симон записа благозвучна молитва и сега намери малката кожена книга.
Осъзнаваше, че е записал молитвите и ги е научил по-скоро за да угоди на крал Хокон, отколкото за да почете Господ и Пресветата Дева. Тогава всички пажове се стараеха да знаят наизуст молитви, защото нощем, когато го мъчеше безсъние, кралят имаше навика да ги изпитва доколко са усвоили това полезно знание.
Оттогава измина много време. Симон си спомни кралските покои в каменната зала на двореца. На малката маса до леглото гореше самотна свещ, а слабият пламък осветяваше изящното, пепеляво и състарено мъжко лице, отпуснато върху червените копринени възглавници. След като свещеникът приключеше с четенето на глас и излезеше от спалнята, често кралят сам вземаше книгата и започваше да чете, опирайки тежкия том на свитите си колене. Пажовете седяха на две табуретки до големия зидан комин. Симон почти винаги дежуреше с Гюнстайн Ингасьон. В спалнята беше уютно. Огънят гореше с ясен пламък и топлеше, без да задимява закътаното помещение с кръстат свод и стени, покрити с вълнени пана. На младежите им се приспиваше, докато слушаха свещеника, а после чакаха краля да заспи. Той будуваше чак до полунощ. След това им разрешаваха да се редуват: единият лягаше на пейката между комина и вратата към заседателната зала, а другият бдеше над краля. Двамата пажове очакваха с трепет този момент и едва потискаха прозевките си.
Случваше се, макар и рядко, кралят да ги заговори. В такива моменти владетелят беше неописуемо дружелюбен и чаровен. Понякога прочиташе някоя сентенция или част от стих, които му се струваха полезни за живота и здравето на младежите.
Една нощ Симон се сепна. Крал Хокон го викаше по име. В спалнята цареше пълен мрак. Явно свещта на масата беше изгаснала. Засрамен до немай-къде, пажът раздуха жарта и запали нова свещ. Кралят се усмихна заговорнически:
— Гюнстайн винаги ли хърка така ужасно?
— Да, господарю!
— И в странноприемницата спите в една стая, нали? Струва ми се съвсем оправдано да поискаш другар, който не вдига такъв шум, докато спи.
— Благодаря ви, господарю, но на мен не ми пречи!
— Не се ли будиш, когато тази гръмотевица се развилнее до ухото ти, Симон?
— Будя се, ваша милост, но го сръчквам и го побутвам да се обърне на другата страна.
Кралят се разсмя.
— Питам се дали млади мъже като вас осъзнават какво богатство е да спиш нощем. Като станеш на моите години, може и да се сетиш за думите ми, млади приятелю.