Докато изговаряше тези думи, усети, че езикът му се е удебелил и вцепенил.
Целуни ме, Кристин, годенице моя! Той бълнува, ще си помисли тя. Не, не бълнувам, Кристин. Тогава тя ще се изненада.
Ерлен разбра. Рамборг — също. Но Кристин, тъжна и разгневена, беше твърде погълната от силна ярост и горчивина заради постъпките на Ерлен и продължаваше да мисли само за него. Кристин, любима моя, никога не съм бил особено важен за теб и затова не си се питала дали ми е било тежко да бъда брат на някогашната ми годеница.
Когато я остави пред манастирската порта в Осло, Симон не очакваше тя да обсеби напълно мислите му. Но постепенно у него се затвърди убеждението, че нищо от онова, което постигна в живота си след раздялата им, не е достатъчно добро, за да замести изгубеното: девойката, предопределена да бъде негова жена.
Няма как, Кристин ще трябва да чуе какво има да й каже той, преди да умре. Ще му даде една целувка…
Аз съм човекът, който те обичаше и който продължава да те обича…
Откакто чу за пръв път тези думи, те се загнездиха завинаги в паметта му. Това беше цитат от легенда, поместена в книгата за чудотворствата на Богородица. В легендата се разказваше за монахиня, която избягала от манастира си с рицар. Пресветата Дева спасила двамата влюбени и им простила въпреки извършения грях. Ако е грях преди смъртта си да признае на сестрата на жена си какво изпитва към нея, Божията Майка ще издейства опрощение и за него. Не се случваше често Симон да смущава покоя й с молбите си.
Тогава не съм подозирал, че никога повече няма да изпитам истинска радост и безгрижие.
— Симон, кобилата няма да издържи двама ни. Тази нощ бяга доста — обърна се той към слугата, седнал зад него, за да го подпира. — А, извинявай, ти си Сигюр, взех те за друг…
На зазоряване пристигнаха в странноприемницата за поклонници. Двамата монаси, които я поддържаха, се погрижиха за болния. Но след като се поокопити и замайването от треската попремина, Симон Андресьон настоя да наемат шейна и да продължат на север.
По пътя нямаше много преспи и се придвижваха лесно. Веднъж смениха конете. Яздиха цяла нощ и пристигнаха във „Формо“ на развиделяване следващата сутрин. Симон дремеше под всички завивки, натрупани върху него. Усещаше колко силно го притискат. Понякога имаше усещането, че лежи премазан под огромни скални късове. Главата му щеше да се пръсне. От време на време се унасяше, после болките отново се развилняваха из тялото му и той сякаш набъбваше неудържимо, добиваше огромни размери и всеки миг щеше да се пръсне на парчета. Кръвта в ръката му туптеше все по-силно.
Симон се помъчи сам да слезе от шейната и да влезе в къщата. Преметна здравата си ръка през рамото на Юн, а Сигюр го подпираше отзад. Забеляза колко посивели и пребледнели са лицата на двамата мъже от натрупаната умора: не бяха слизали от седлата две нощи подред. Понечи да им каже нещо, ала езикът му не реагира на командата. Симон се препъна на прага, строполи се в стаята и изкрещя от болка, когато обезформената му подута ръка се удари в пода. Докато го събличаха и му помагаха да си легне, потта се стичаше на струи по цялото му тяло от усилието да сподави стоновете, напиращи на устните му.
Не след дълго Симон видя Кристин Лаврансдатер, застанала до огнището. Тя стриваше нещо на прах в дървен хаван. Звукът проникна в мозъка му. Балдъзата му взе малка тенджера, изля съдържанието й в чаша и добави няколко капки от бутилка, която извади от сандъка си. После изсипа стрития прах от хавана в тенджерката и я постави до огъня. Колко е тиха и чевръста, помисли си Симон.
Кристин се приближи до леглото му с чашата в ръка. Стъпваше много леко. Елегантната жена със слабото сериозно лице под ленената забрадка бе запазила девичата си изправена стойка и красота. Пъхна ръка под врата на Симон и го повдигна. Заболя го, защото и тилът му бе отекъл. Тя подпря главата му на гърдите си, докато поднасяше чашата до устните му с лявата си ръка.
Симон се усмихна немощно, когато Кристин внимателно положи главата му върху възглавниците. Той посегна към нежната й издължена ръка, отдавна изгубила мекотата и белотата си.
— С тези пръсти сигурно вече не можеш да шиеш коприна, но са много пъргави и леки, а ръката ти е приятно хлад на!
Той я сложи върху челото си. Кристин изчака, докато дланта й се стопли, и притисна другата си ръка към парещото му чело чак до косата му.