— Ръката ти е възпалена, Симон. Но с Божията помощ ще се оправиш.
— Боя се, че няма да можеш да ме излекуваш, Кристин, макар и да си добра лечителка — отбеляза Симон, гледайки я ведро.
Отварата започна да действа. Болките понамаляха, ала имаше чувството, че не е в състояние да контролира очите си и всяко от тях гледа в различна посока.
— Ще стане, както ми е писано — рече той.
Кристин се върна при съдовете на огнището, намаза приготвената смес на тензух, върна се и наложи с горещия компрес цялата му ръка, подутата част от гърба и гърдите, където отокът се разпространяваше от подмишницата му на червени ивици. Първо го болеше, постепенно обаче лапата облекчи страданието му. Кристин го зави с вълнено одеяло и подложи меки пухени възглавници под ръката му. Симон я попита какво е сложила на компреса.
— О, какво ли не, но предимно корени от зарасличе и ластовича трева. Ако беше лято, щях да набера росни билки от градината ми. Слава Богу, че ми останаха от миналата година, защото през зимата не съм ги използвала.
— Какво ми разказа ти веднъж за ластовичата трева? Абатисата от Нонесетер ти обяснила нещо за името й…
— А, да. На всички езици от Средиземно море до северните страни тази билка е известна като ластовича трева.
— Защото навсякъде цъфти, когато лястовиците се пробудят от зимен сън, нали? — Симон млъкна и присви горчиво устни. По това време той вече ще лежи в пръстта, и то от доста време. — Ако умра, искам да ме погребете до църквата — заръча й той. — Сега съм богат и някой ден, като ме наследи, Андрес сигурно ще стане влиятелен стопанин. Питам се дали Рамборг ще ми роди син напролет след смъртта ми. Толкова ми се иска да доживея и да видя двама синове в имението ми.
Кристин го увери, че Гауте тръгнал към „Дюфрин“ още сутринта да съобщи за болестта на господаря.
— Нима си пуснала момчето да пътува само? — ужаси се Симон.
Кристин не намерила подходящ спътник на Гауте, който да издържи на темпото му. Симон се опасяваше, че пътуването ще се превърне в мъчение за Рамборг. Надяваше се поне тя да прецени доколко й позволяват силите да бърза.
— Но искам да видя децата си…
След малко отново заговори за тях. Питаше се дали е сбъркал, като не прие предложението от „Айкен“. Просто Грюне му се сторил възрастен за Арнерд и Симон се боеше, че като си пийне, е склонен към насилие. Бащата искаше да повери дъщеря си в сигурни ръце. Сега Юрд и Гюдмюн отговаряха за бъдещата й женитба.
— Кристин, кажи на братята ми какво съм им заръчал: да се оглеждат добре, преди да вземат решение за дъщеря ми. Ако се съгласиш за известно време да вземеш Арнерд при теб в „Йорун“, ще ти бъда благодарен, пък макар и на онзи свят. А ако Рамборг се омъжи, преди Арнерд да се задоми, вземи девойката при себе си, Кристин. Рамборг винаги се е държала добре с дъщеря ми, в това не бива изобщо да се съмняваш. Но се опасявам, че в дом, където ще живее с мащеха и пастрок, ще я смятат по-скоро за прислужница, отколкото за… Арнерд е зачената по време на брака ми с Халфрид, нали си спомняш.
Кристин погали нежно ръката на Симон и му обеща да направи всичко по силите си, за да осигури благоденствието на момичето. Кристин неведнъж бе ставала свидетел каква нелека съдба понасят деца на заможни бащи, но заченати в прелюбодеяние: Орм и Маргрет, Юлв Халдуршон. Продължаваше да гали ръката на болния.
— Не бъди толкова сигурен, че ще умреш, Симон — усмихна се тя.
По изпитото изопнато лице на жената все още се случваше да пробяга сянка от някогашната й невинна, сладка и мека усмивка. Колко си хубава и млада, Кристин…
Тази вечер Симон не вдигна висока температура и усети облекчение. Кристин смени превръзката на ръката му. Отокът спадна, а кожата омекна. Тя предпазливо натисна възпаленото място и от пръстите й останаха следи.
Изпрати слугите да си лягат. Позволи на Юн Долк, който настояваше да бди над господаря си, да легне на пейката. Премести пред леглото голямата пейка със сандък и резбована облегалка, настани се там и се сви в ъгъла. Симон спеше леко. Веднъж се събуди и видя, че Кристин е намерила вретено. Седеше изправена, мушнала хурката с къделята под лявата си ръка. Пръстите й усукваха нишката, вретеното се спускаше все по-надолу до снажната й снага. После навиваше нишката, отново я пресукваше, вретеното пак слизаше до коленете й. Симон се унесе от еднообразните й движения.
Събуди се на зазоряване, а тя продължаваше да преде. Свещта, оставена така, че навесът пред леглото да му пази сянка, осветяваше ясно тясното й застинало лице. Сочните й меки устни изглеждаха изтънели и здраво стиснати. Кристин предеше със сведени клепки, докато Симон я наблюдаваше иззад тъмното покривало пред леглото. Тя нямаше представа, че е буден. Стори му се смазана от скръб и сърцето му направо се късаше да я гледа такава.