Кристин се поинтересува какво ново има в имението и докато се качваха, Ерлен й разказа. Жътвата кипяла с пълна сила под вещото ръководство на Юлв. Намирал за много добра реколтата, но след овършаване на зърното оставало малко слама, а в най-горните ниви житото узряло и вече се ронело от класовете. Овесът бил готов да го прибират и се налагало да работят здраво, казал Юлв. Кристин кимаше безмълвно.
Отиде да дои кравите в обора. Чувстваше се добре в тъмнината, докато се опираше о набъбналите хълбоци на добичетата и усещаше сладкия мирис на млякото в ноздрите си. Чуваше се как краварката и пастирът също доят в мрака. Стопанката се успокояваше от силната топла миризма на обор, от скърцането на върбовите панти, от рогата, удрящи се в дървото, от звука на крава, която стъпва по мокрия пръстен под в клетката си, докато се опитва да изпъди мухите с опашка. Стърчиопашките, свили през лятото гнездо в обора, бяха отлетели…
Тази вечер кравите бяха неспокойни. Сивушка стъпи във ведрото с млякото. Кристин я плесна и й се скара. Следващата крава пък се мъчеше да се отдръпне, когато тя се приближи. Вимето й се оказа разранено. Стопанката свали годежния пръстен от ръката си и издои първата струя през него.
Кристин чуваше гласовете на Ивар и Скюле до портата. Двамата надаваха оживени възгласи и замеряха с камъни чуждия бик, който всяка вечер идваше със стадото. Близнаците обещаха на фин да му помогнат да издои козите в кошарата, но сигурно им беше омръзнало и го бяха оставили.
Когато малко по-късно Кристин излезе навън, близнаците тормозеха бялото биче, подарък за Лавранс. Майката сложи ведрата на земята, хвана двамата за раменете и ги изблъска настрани.
— Оставете на мира телето на брат си, щом той ви казва.
Ерлен и Нокве седяха на прага с чиния прясно сирене. Ядяха лакомо и тъпчеха Мюнан, разположил се в краката на брат си. Нокве покри главата на малкия си брат с мрежата за коса на Кристин и му каза, че вече бил невидим, защото това не било мрежа, а вълшебна шапка. Тримата се смееха, но щом зърна майка си, Нокве й подаде мрежата, изправи се и пое ведрата от ръцете й.
Кристин се позабави в килера, където държаха млякото. Най-горната врата стоеше открехната към външната стая. Там накладоха огън в огнището. Ерлен, децата, слугинята и тримата пастири вечеряха на трепкащата светлина, насядали около огъня.
Когато Кристин влезе при тях, вече се бяха нахранили. Двете най-малки деца спяха на пейката, а Ерлен се бе мушнал в леглото. Тя се препъна в горната му дреха и в ботушите му, наведе се да ги вдигне и пак излезе.
Небето още светлееше, а над билата на планините на запад се образуваше ален ръб. В ясния въздух се носеха тъмни влакнести облаци. Явно и утрешният ден се очертаваше да бъде хубав. Времето беше тихо, но с настъпването на нощта студът стегна. Не духаше вятър, ала от северозапад долиташе вледеняващ полъх — постоянен повей от голите сиви планини. Над ниските скали на югоизток изплува луната, почти пълна, голяма и бледочервена заради леката мъгла, която неизменно се стелеше над блатата.
Чуждият бик мучеше някъде по поляната. Иначе цареше пълна тишина, направо болезнено непоносима. Чуваше се само шумът на реката, спускаща се по ливадата, ромонът на потока, който течеше през поляната, и глухото шумолене на гората. През иглолистните дървета преминаваше тревожен трепет, после утихваше, после пак нещо разклащаше клоните им…
Кристин тъкмо подреждаше няколко ведра и паници до стената на хижата, когато Нокве и близнаците излязоха.
— Къде отивате? — попита майката.
Искали да си легнат в плевнята. В килера се разнасяла неприятна миризма от сиренето, маслото и пастирите.
Нокве обаче не влезе направо в плевнята. Майката зърна светлата му сива фигура в зеленикавия мрак на ливадата в началото на гората. След малко на вратата се появи слугинята и подскочи от уплаха, като видя стопанката до стената.
— Няма ли да си лягаш, Астрид? Става късно…
Девойката едва смънка под носа си, че отивала зад обора. Кристин я изчака да се прибере в къщата. Нокве вече караше шестнайсетата си година. От известно време майката държеше под око слугините, когато се шегуваха с красивия, жизнерадостен младеж.
Кристин слезе до реката и коленичи на скалата, надвиснала над водата. Водата, почти черна на цвят, течеше в широкото корито и по повърхността се образуваха едва забележими пръстени, но малко по-нагоре се пенеше в бяло, клокочеше и от нея лъхаше хлад. Луната се изкачи високо на небосвода и разпръсна нощния мрак. Някъде лъсна запотен лист. При едно леко кривване на реката припламна искра.