След безкрайно дълго време борбата свърши. Бързия беше победил. Сега той лежеше без сили на пода и смътно чувствуваше как празнотата в мозъка му бавно се свива, връщайки спомените по местата им.
Нов дълъг период на дълбок сън възвърна силите му. Събуждането дойде изведнъж и Бързия смаяно разбра, че пипалата вече не го притискат към пода. Иглите бяха изчезнали от хълбоците му. Бялото кълбо на стената светеше ярко. Невероятно — блясъкът не нараняваше очите му. Сега можеше без да мига да гледа право срещу светлината.
Едната стена на килията бавно се отмести и остави широк проход навън. Бързия се помъчи да пълзи. Не успя. Поразен забеляза, че лапите му са станали голи, дълги и нежни, с някакъв непознат, белезникав цвят. Пръстите им също бяха удължени, а ноктите едва се различаваха.
С мъка се надигна на четири лапи и неловко закуцука навън.
Озова се в широка, ярко осветена зала. Изплашен, Бързия се сви край стената. Нещо беше станало. В главата му се блъскаха нови, неразбираеми мисли. Трябваше да се държи другояче. Как? Какво да направи? Къде да отиде? Какво да каже?
Без да разбира защо прави така, той се опря с предни лапи на стената. Бавно, мъчително започна да се изправя. Падна, изохка от болка и отново се върна към стената. Мускулите не искаха да се подчиняват, но трябваше да ги застави. Длъжен беше да се изправи на задни лапи.
Прав, притиснал лице към стената. Бързия дълго чака нова мисъл. И тя дойде. Сега трябваше да се обърне.
Завъртя се, превъзмогвайки замайването от необикновената поза. Погледът му блуждаеше из залата. Отсрещната стена беше далече и на нея се облягаше едно странно същество. То беше голо, само по горната част на кръглата му глава и в долния край на корема му имаше черни косми. Дългите му долни лапи трепереха под тежестта на тялото. Горните лапи, също тънки и дълги, безсилно висяха надолу.
Истината избухна в главата на Бързия. Това същество… Това беше той!
Той беше човек.
2. Синята кула
Времето течеше прекалено бавно. Господин главният чиновник нервно погледна към часовника. Тази проклета вечер никога нямаше да свърши. Работата в това отделение отдавна му беше омръзнала. Особено ненавиждаше вечерите, когато минутите сякаш спираха и той трябваше да приема все нови и нови идиоти. С какво удоволствие би захвърлил всичко и би се прибрал в къщи! Там можеше да полегне, да подъвче ароматна дъвка — дори това беше забранено тук, — да пийне една-две чашки и да забрави болката в стомаха. Зеб-заб! Тая мръсна язва… Но не можеше да мръдне оттук нито минута преди края на работия ден, дори се налагаше да остава по-дълго. Доносниците само това и чакат — да прояви недостатъчно усърдие и да го обявят за враг на великия Аткран. Ето, и тоя тук! Старае се, на всекиго се усмихва и спазва всички правила за чинопочитание. В нито едно изречение не пропуска думичката „господин“. Зеб-заб, какъв мръсник… А е само младши чиновник. Какъв ли ще стане след двадесет години, ако дотогава не иде в Центъра?
— Следващият, господин главен чиновник.
— Какво, какво? — стресна се главният.
— Казах, че идва следващият, господин главен чиновник. Какво има, зле ли ви е?
Главният чиновник разтърси глава и с пресилена бодрост се обърна към помощника си.
— Ние сме длъжни да бъдем здрави. Нашето тяло е само едно малко колелце в могъщата машина на великия Аткран. Доведете престъпника.
Младшият чиновник бързо излезе от канцеларията и след малко се върна, водейки за ръка следващия затворник. Господин главният се облегна на неудобния стол и с досада огледа голото тяло на новодошлия. Виж го ти! Хубавец… Откъде ли се вземат такива? Ненормален тип. Дълъг, чак до тавана. Широки рамене, мощен гръден кош, правилно лице — типичен представител на нашата победоносна армия. Само дето е толкова висок. За такъв ще трябва да се прави униформа по мярка. Ох, проклета язва! И тоя тип стърчи отпред като кол! Впрочем, какво чудно има в това? Памет няма, нищо няма, дори дрехи още не е получил. Само е минал през хипноинструктора, където са му внушили стандартната програма — език и правила за поведение.
— Заповядайте, господин главен чиновник, ето досието му.
Добре, досието оправя всичко. Важното е да има документ. Така… Осъден… Претърпял наказанието в уранов рудник номер четири… Сектор дванадесет… Много неприятен рудник, там имат висока смъртност. Подлежи на освобождение… Предишен клас… Какво? Как така?