Господин главният чиновник сърдито удари с юмрук по масата.
— Какво досие ми носите? Полудял ли сте, или съзнателно вредите? Вижте какво е написано тук. Предишен клас 34. Знаете ли таблицата за класовете? Клас 34 означава работник металург. Прилича ли ви на металург тоя тук?
Младшият чиновник се сви изплашено под възмутения поглед, втренчи се в корицата на досието, изтича към затворника и свали от крака му гривната.
— Няма грешка, господин главен чиновник. Ето, вижте, номерата съвпадат — едно-шест-четири-шест-девет. Същият е, господин главен чиновник. Сигурно са сбъркали при възстановяването. Нали знаете, това често се случва… Преди присъдата е бил едно, а след възстановяването излиза зеб-заб знае какво.
— Не ругайте в пределите на държавно учреждение — сурово произнесе главният. — И не забравяйте, че при нас не може да има грешка. Ред и дисциплина — това е главното тук. Ние служим на държавата! Щом документът казва, че този тип е от клас 34, значи това наистина е така. Или вие предпочитате анархията?
— Разбира се, вие сте прав, господин главен чиновник. Сега ще запиша в регистъра. Освободен затворник номер едно-шест-четири-шест-девет от клас 34. Да повикам ли патрул да го откара до неговия сектор?
Главният нервно махна с ръка. Никак не му се искаше да се разправя с излишни церемонии. Протокол за извикване на патрул, после чакане да се завърнат с известието, че са доставили затворника на място…
— Сам ще се оправи. Отведете го в склада, дайте му дрехи и го изритайте навън. После се връщайте да приключваме работата. В края на краищата и почивката влиза в рамките на нашите граждански задължения. Ние сме длъжни да възстановяваме силите си за новия работен ден.
Когато вратата се затвори, от двете й страни прозвучаха облекчени въздишки. Главният чиновник предвкусваше наслаждението от първата чашка. Неговият помощник водеше по тесния коридор освободения затворник и радостно мислеше как след малко ще напише чудесен донос за недостойното поведение на началника си. Небрежност, липса на бдителност, обиди срещу службата за възстановяване… И за много по-малко са пращали хората в Центъра за лоялност.
Завеждащият склада усърдно се разтича, намери два комплекта от най-големите работни дрехи и се зае да помага на господин младшия чиновник. От лицето му се излъчваше старателност, примесена със солидна доза чинопочитание. Кой знае дали и той не пишеше доноси през свободното си време. В бързината несъразмерно дългите му ръце се подмятаха на всички страни и дори закачиха господин младшия чиновник, който не пропусна удоволствието здравата да го наругае.
С много труд нахлузиха единия комплект дрехи върху мощното тяло на освободения, склададжията сви другия на вързоп и забърза покрай тях към изхода. За малко спряха в последната канцелария, за да вземат справка за самоличност и заплатата на затворника — тоест, малката сума, останала след преминаването по етапен ред през дълга верига от гладни и крадливи чиновници. Младшият моментално прибра половината, подхвърли една банкнота на завеждащия склада и натъпка останалото в джоба на замаяния гигант. На прага чиновникът спря, зае важна поза и с присъщата на всички младши чинове велеречивост???, заговори:
— В този тържествен миг вие излизате на свобода. Миналото ви е изтрито завинаги. Знайте, че това е едно от най-големите благодеяния, защото така няма да ви измъчват терзанията на съвестта за гнусните престъпления, извършени срещу нашата велика държава. Вървете и се постарайте с прилежен труд да изкупите миналите си грехове. Само по този път ще можете да се превърнете от жалка личност в достоен гражданин на най-щастливото общество, което някога е съществувало. Сега трябва да отидете в сектор 34. Запомнете добре. Там е вашето място, защото вие сте металург. Страната има нужда от металурзи, които да изработват оръжие за защита на свещените ни граници от мръсните попълзновения на зебарците. Сбогом и нека никога вече не се срещаме тук.
Той отвори вратата и с един ритник отпрати затворника навън.
Номер едно-шест-четири-шест-девет спря на стъпалата и се огледа. Пред него, прихлупена от нощния мрак, лежеше дълга тясна уличка. От двете й страни се издигаха порутени къщи с отдавна олющена мазилка, която заедно с хоросана лежеше на купчинки покрай стените. Няколко мъждиви лампи, поставени върху високи стълбове, едва осветяваха тази гледка. Тежка сиворъждива мъгла се търкаляше на вълма по улицата и ту се разреждаше, ту се сгъстяваше. По ъглите стояха очукани ламаринени кофи за смет, почти затрупани от купища отпадъци. Прозорците по грохналите от старост фасади бяха изпочупени и поправени с дъски или картон. През някои от тях се процеждаше светлина. Студеният вятър подмяташе по калната улица смачкана, мръсна хартия.