Не успя. Глухо бучене го накара да остави спомените и да се обърне към мъгливия хоризонт. В далечината блеснаха под лунната светлина няколко сребристи точки. Какво беше това? Опасност?
Точките бързо се приближаваха. Вече можеше да различи очертанията им — удължени метални предмети, зад които оставаха дълги бели следи. Бученето се засилваше, превръщаше се в оглушителен рев и изведнъж въздухът се процепи от нов шум. Тракаха бордовите картечници.
Подгонен от свистенето на куршумите, Базил здраво хвана пояса и натисна два бутона. Въздухът пред него сякаш въздъхна и се превърна в ураганен вятър. Облаците долу се понесоха с шеметна скорост. Самолетите трепнаха и изостанаха, но това беше за кратко. Те също можеха да развиват високи скорости.
Студеният вятър блъскаше тялото на беглеца, проникваше под дрехите му, издуваше ги и се стремеше да ги разкъса.
Разбра, че не може дълго да издържи на това преследване. Въпросът не беше в мощността на пояса. При желание можеше да развие свръхзвукова скорост, но за подобен полет бе нужен специален, херметично затворен обтекаем костюм. В тези парцаливи дрехи би замръзнал за секунди, ако преди това съпротивлението на въздуха не строшеше костите му. Дори и сега, при този полет, лицето, ръцете и краката му се вкочаняваха. Едва усещаше пръстите си върху бутоните на токата.
Самолетите го настигаха. Бученето им нахлуваше в главата му, раздирано от трясъка на картечниците. Базил се обърна и ги преброи. Бяха пет.
Единственото му спасение бе в по-високата маневреност. Трябваше да го използува. С вдървения си палец рязко натисна надолу малкото лостче върху токата. Звездното небе се завъртя пред очите му, озова се някъде отдолу… не, всъщност Базил се беше обърнал с главата надолу. Загубената за миг ориентация се възвърна и той веднага направи нов завой. Пред погледа му се стрелнаха два от самолетите, които с рев се напрягаха да го последват. Зад стъклата на кабините бледнееха обтегнатите от претоварванията на лупинга лица на пилотите.
Базил описа още няколко широки дъги, едва не се блъсна в най-бавната машина, заобиколи я отгоре и отново се насочи към земята. Картечниците продължаваха да тракат, но сега биеха напосоки. Пилотите нямаха нито време, нито възможност да водят прицелен огън.
„Ех, да имах костюм за скоростен полет… — със съжаление помисли Базил. — Такива примитивни самолети в никакъв случай не биха ме догонили. А сега…“
Сега беше зле. Пръстите вече не го слушаха. Разбра, че дори не може да промени посоката на полета. Падаше към облаците. Мъгливите грамади под него се издуваха като гигантски балони, превръщаха се в хаотично натрупани черни планини и долини. Базил се заби в тях и изчезна от погледа на преследвачите. Но няколко стотин метра по-долу облаците свършваха. В слабата, разсеяна светлина беглецът видя под себе си земята.
Странно, не изпитваше никакъв страх. Бавно, спокойно се мъчеше да раздвижи ръката си. Знаеше, че трябва да промени посоката и това беше всичко. Шеметно летящата към него пуста черна равнина не го плашеше. Сега той се чувствуваше като участник в спортно състезание, където победата е важна, но не фатална. Затова не изпита и особена радост, когато лостът на токата се помръдна и той увисна неподвижно на сто метра от земята.
Минута или две остана така. Висеше спокойно и се наслаждаваше на тишината, на неочаквано изчезналия вятър. Знаеше, че нощта е студена, но му се струваше, че е потънал в ласкава, топла вана. Започна да усеща ръцете и краката си. От гърдите му във всички посоки на едва доловими вълни се разливаше топлина. Само дрехите висяха върху кожата му като груба, замръзнала ризница.
Високо горе се раздаде ревът на самолетите.
„Не им ли омръзна? — вяло помисли беглецът. — Е, да, на тях не може да им омръзне. Те имат заповед…“
И водени напред от своята заповед, изтребителите се появиха. Отначало само един изплува от раздърпаното одеяло на ниските облаци, после и другите се измъкнаха след него. За миг те изпълниха добре заучената маневра на престрояване в боен ред — един отпред, два след него и накрая още два. Изглежда, пилотите също бяха някакъв специфичен човешки вид с изключително остро зрение. Нощният мрак не им пречеше. Сякаш водени от невидим лъч, изтребителите наклониха муцуни и вкупом се насочиха към плячката си.