Долината постепенно се проясняваше. Хората се надигаха от земята с недоумяващи лица, сякаш не можеха да разберат как са останали живи.
Пострадалите бяха много. Първият, когото Базил видя след старицата, вече нямаше нужда от помощ. Само краката му се подаваха изпод голяма скала, паднала в самия център на долината. Следващият беше един тромав късокрак ловец със счупена ръка. Докато наместваше костите и полагаше примитивна шина върху счупеното, Базил забеляза Раппар. Старецът се оказа невредим и с готовност прие задачата да води насам всички ранени.
Към обяд вече можеше да се направи равносметка. Имаше трима убити-двама мъже и една жена. Четири счупвания на крайници, един пукнат череп и един случай на истеричен припадък, при който Базил трябваше да прибегне към хипноза. Многобройните навяхвания и изкълчвания не влизаха в сметката, както и дребните рани.
Когато свърши и последната превръзка, Базил уморено се изправи. И за минута не беше вдигал глава от пострадалите. Чак сега видя какво е станало с малкото селище. Дъното на долината беше неузнаваемо. От землянките бяха останали безформени ями, запълнени с камъните от ниските зидове. Дълбоки пукнатини прорязваха почвата. Наоколо, вместо предишните високи и гладки скални стени, се издигаха грамадни купища скали. От тях бликаше димящ извор с гореща подземна вода.
„Сега поне ще се къпем тук“ — тъпо помисли Базил, докато крачеше към мястото, където би трябвало да бъде землянката на Ика.
Момичето вече беше разровило затрупаната яма и сега седеше на земята до нея, гледайки замислено дълбоката, разкъсана рана на бедрото си, неумело превързана с мръсен парцал. Останките от имуществото гърненца, завивки, кожи и обработени камъни, лежаха натрупани накуп.
— Да те превържа — предложи Базил с безизразен глас.
Тя се обърна към него и в потъмнелите й очи блесна ярост.
— Нямам нужда от твоята помощ!
Базил безпомощно вдигна рамене и седна до нея. Ика помълча, после заговори умолително:
— Кажи ми какво искаш от нас? Защо се преструваш на добър? Преструваш се, нали? Всичко това е лъжа. Лекуваш, помагаш… Нямам сили повече да гледам тази лъжа, разбери ме. Ако не си отидеш, ще трябва аз да избягам оттук. Върви си! Още сега, веднага!
— Аз няма къде да отида, Ика — меко каза Базил — А освен това тук имат нужда от мене.
— Пак лъжи! — избухна момичето. — Лъжеш, лъжеш, лъжеш, лъжеш!
Тя скочи и избяга към другия край на долината. Базил безучастно я изпрати с поглед. Беше толкова уверен, че не можеше да се развълнува от нищо.
— Какво й става? — запита дрезгав старчески глас.
Базил погледна към Раппар, който се приближаваше с несигурна походка.
— Не знам. Не ме обича, а защо?…
Старецът седна до него и поглади разрешената си брада с пръсти, подобни на пипала, които предизвикваха у Базил неволно отвращение.
— Не й обръщай внимание. Винаги е била такава… нервна. А аз идвам за друго, макар че сега не е най-подходящият момент. Иска ми се да продължим нашия разговор.
— Ами че говори — промърмори Базил.
— Видях те как тичаше. Имаш невероятно равновесие. Да не би да си бивш пилот?
— Не помня, казах ти вече.
— Нищо, не се сърди. Аз само питах… А трябва да ти благодаря. Едва от три дни си тук, а вече направи толкова много… Видях как спаси детето. Знаеш, имаме само три деца. Тук ражданията са редки, пък и често се раждат такива… Е, разбираш ме. Знаеш как треперим над децата. Просто не мога да си представя с какво да ти се отблагодаря…
Базил смутено размаха ръка.
— Глупости! Е, ако толкова искаш да ми се отблагодариш… поръчай на някой опитен ловец да хване жив агал. Много искам да видя как се променя това животно.
— Още утре ще го имаш — гордо заяви старецът. — Да се хване агал е най-простата работа. Ако искаш още нещо…
— Нищо не искам — отсече Базил и легна по гръб.
Високо в синьото небе висяха перести облаци. Беше топло и спокойно след преживения ад. В тишината досадно бръмчеше гласът на Раппар: