Господин съветникът се облегна назад в креслото и си представи как десантните части се спускат в подземията и чистят коридор след коридор от бунтовната сган, докато стигнат до Базил и го надупчат с куршуми. После ще донесат трупа и Кар лично ще седи до него достатъчно време, за да се убеди, че не греши, че вижда мъртъв най-страшния си неприятел.
Постепенно му стана леко.
Пред тясната вратичка на камерата Етикап са спря. Запънал петите си в бетонния под, той се дръпна с всички сили и едва не се изтръгна от здравите ръце на двамата носачи. Отчаяният му вик се заблъска между мрачните стени.
— Господин нулев! Господин нулев!
Васил се приближи. Сърцето му се сви, когато видя изкривеното от страх лице на чиновника.
— Какво е това, господин нулев? — изписка Етикап. — Какво искате да правите с мене?
— Нищо, Етикап — меко каза Васил. — Ще те превърнем в нов човек. Искаш ли да се промениш?
В своето изумление чиновникът забрави дори за страха.
— Но това е невъзможно, господин нулев. Невъзможно е!
— Защо се учудваш? — нетърпеливо запита Васил. — Има толкова хора от различни класове, с различни тела, с различни форми…
— Те се раждат такива, господин нулев! Те са си такива!
— Ще разбереш, че не е така — каза Васил и кимна на носачите.
Те повлякоха чиновника напред към разтворената врата на камерата. Етикап се блъскаше в ръцете им и крещеше:
— Не! Не искам, господин нулев! Признавам, всичко признавам!
Носачите го наблъскаха в тясното пространство, притиснаха го към пода, изчакаха гъвкавите механични пипала да обвият ръцете и краката му, после се дръпнаха назад. Васил затвори дебелата метална врата и писъците на Етикап заглъхнаха.
— Това също трябва да се има предвид — каза Урман. — Ти забравяш, че за обикновените поданици цялата система остава в тайна. Те смятат за напълно естествено, че всеки човек е пределно пригоден към професията си.
— Вярно — съгласи се Васил. — Точно системата за формиране на човешката психика е най-страшна. Диктаторите го разбират и пазят тайната на биологическите преобразования. Ето защо след всяка трансформация изтриват паметта на човека. Но това може да се окаже най-уязвимото им място.
— Как?
— Ще видим… Трябва да проверя още нещо.
— Е, мълчи си, щом така ти харесва — обиди се Урман и излезе от залата.
Васил поклати глава и се прибра в тясната стаичка, която сега делеше с Урман. Не му оставаше нищо, освен да чака.
Очакването свърши след два дни. Това беше минималният срок, който успя да изстиска от машината.
Урман отдавна беше забравил обидата си. Сега той стоеше до камерата и нетърпеливо надничаше зад гърба на Васил, който отваряше вратата. Малко по-настрани се бяха подредили и други любопитни бунтовници.
Вратата се отвори бавно. Вътрешността на камерата беше тъмна. От нея лъхна топла вълна и остра миризма на някакви химикали. Неясна, белезникава фигура се помръдна в мрака, несигурно изпълзя напред и се превърна в голо човешко тяло. Но това тяло вече по нищо не приличаше на предишния чиновник. От миналото оставаше само ниският ръст. Хлътналите гърди се бяха превърнали в могъщ гръден кош, край който несигурно се движеха четири мощни ръце. Главата беше малка, плешива. Под изпъкналото ниско чело страхливо блестяха кръгли черни очички.
Етикап изпълзя навън, изправи се на късите треперещи крака и огледа голото си тяло. Четирите ръце го ужасиха. Една по една той ги издигаше към лицето си, отпускаше ги надолу…
— Господин нулев… — дори гласът му беше станал груб, басов. — Какво е това, господин нулев?
Васил се приближи към него и леко положи длан върху гърбавите му двойни рамене.
— Това е истината, Етикап. Няма никакво разделение на хората. Има само превръщане… Насилствено превръщане. Това е същността на великия Аткран.
Последните думи накараха бившия чиновник да потрепери. Нулевият, неговата последна опора, сам вършеше престъпление, като говореше така за великата държава. Но какво оставаше сигурно в този объркан свят? На кого да вярва? На какво да се надява?
— Гладен съм — глухо каза той.
На екрана беше една от столичните улици. Хиляди сини униформи я изпълваха от край до край. Строени в плътни колони, войниците чакаха заповед за атака към подземията на престъпниците.