Васил вдигна рамене и свали тежкия квадратен пълнител от картечницата. Докато измъкваше от купчината нов и го поставяше на място, Урман пъргаво запълзя назад, към нишата в стената до самия ъгъл. Тук, в тясното защитено пространство можеше да се изправи и да огледа как стоят нещата. Регулаторът за времето изглеждаше наред. Урман смъкна защитната обвивка и завъртя стрелката до делението 10. Десет секунди… Достатъчно.
Ръката му хвана тежката ръчка, но не я дръпна. Трябваше да подаде сигнала. Урман внимателно подаде глава навън и погледна към барикадата. Васил и единият от неговите хора продължаваха да стрелят. Другият лежеше неподвижно върху някакъв сандък и от главата му бликаше кръв.
— Бягайте! — извика Урман.
Гласът му се разтопи в трясъка на изстрелите. Тогава той пусна ръчката и отново пропълзя към защитниците на тунела. Хвана рамото на Васил и го разтърси с всичка сила.
— Какво има? — задъхано запита Васил.
— Бягайте! — каза Урман. — Всичко е готово! Зеб-заб! Бягай, човече, не бави нещата!
Васил дръпна другия защитник и двамата запълзяха назад към завоя. Останал сам, Урман стисна лостовете на картечницата и изпрати дълъг ред право в тълпата от сини униформи. Спря, обърна се и видя, че отзад тунелът е пуст. Тук оставаше само той… и мъртвецът, неудобно свит върху сандъка.
Войниците напредваха.
— Аха! — промърмори Урман със свирепа радост. — Аха…
Едната му ръка пое автомата. Другите три заработиха едновременно. Потънаха в джобовете, излетяха от тях, стиснали гранати и запратиха тежките метални топки напред към стрелящата тълпа. Един след друг изтерщяха взривове, автоматите замлъкнаха и Урман побягна назад, без да се прикрива. С всички сили се хвърли в нишата, не успя да се удържи и блъсна лице в стената. От очите му потекоха болезнени сълзи. Той изруга жестоко. Пипнешком намери ръчката и я дръпна надолу. Ръждясалата тел на пломбата се скъса. Ръчката описа полукръг и опря долу в стената.
До взрива оставаха десет секунди. Урман изскочи навън от нишата, само с единия крак се допря до пода и се хвърли зад ъгъла. Беше останал на открито не повече от половин секунда, но това стигаше за куршума. Усети болката едва когато от скок премина в бяг напред. Тичешком вдигна долната си дясна ръка и я огледа. Ръкавът беше разкъсан малко над лакътя. Около дупката бавно се разширяваше тъмно влажно петно.
Засвириха нови куршуми. Зеб-заб, десет секунди са прекалено много! Войниците са стигнали до завоя. А другият спасителен ъгъл е толкова далече… Пет крачки… Зеб-заб, колко бавно тичат тези къси крака… Още три крачки…
Васил изскочи в средата на тунела. Приведен, с широко разкрачени крака, той изпрати дълъг автоматен ред към идващите войници. Двама от тях успяха да залегнат с летящ скок от движение. Останалите четирима паднаха бавно, притиснали ръце към раните си. В тези секунди Урман потъна зад завоя. Васил сви след него и едва успя да се скрие, когато избухна зарядът, зазидан в стените на коридора край барикадата.
Върху нападалите хора се стовари жесток удар. Стените на подземието се затресоха и се успокоиха. Само иззад близкия ъгъл нахлу вълна прах.
— Да вървим — изпъшка Урман.
Васил му помогна да стане и огледа раната. Не беше сериозна, но трябваше да се превърже.
— Имаш ли санитарен пакет?
Урман нетърпеливо завъртя глава и този жест под противогаза изглеждаше почти смешен.
— Остави тия глупости! Зеб-заб, човече, не разбираш ли какво става? Това не може да бъде отделно нападение. Ония най-после са се решили на масова атака. Трябва да се оттегляме докато не са ни обкръжили.
Третият човек, когото досега не забелязваха, приближи глава към тях и утвърдително замуча под гумената маска. Безгласното положение, на което беше осъден, го измъчваше и той оживено жестикулираше, като се мъчеше да изрази мисълта си.
— Разбрах те — тежко каза Урман. — Съгласен си с мен. Хайде, да вървим.
Те тръгнаха назад бавно, уморени от напрежението на престрелката. Влязоха в залата и хората на Урман ги посрещнаха, скупчени в тълпа, с тревожни, очакващи очи под стъклата на противогазите. Няколко секунди четириръкият се взираше в тях, после избухна.
— Какво чакате? Защо сте тук, зеб-заб страхливци? Защо не бяхте там, зад ъгъла? Или искате да се скриете зад нечий гръб? Това сега няма да ви спаси! Започнала е масова атака и ще трябва да се бием докрай.
Хората замучаха, зашушукаха неясно под маските.