— Не прави това! Ще се простиш със славата си на безсърдечен тиран, а тогава няма да има кой да ме глези като принцеса.
Тежките клепачи отново се вдигнаха.
— За мен ти означаваш повече от всяка принцеса. Моля те никога не го забравяй!
— Тържествено ти обещавам никога вече да не спасявам принцове в тъмна доба.
Алекс погледна загрижено превръзката й.
— Не е ли крайно време да ми разкажеш какво точно се случи?
За да не го тревожи повече, Катрин положи всички усилия да опише случилото се безстрастно: навременното предупреждение на Лаклън, караницата й с принца, бягството към пещерата, шока й от предателството на Питърс…
— Когато той стреля по мен, явно… явно съм загубила съзнание.
Това признание й струваше толкова усилия, че Алекс едва не се засмя, ако внезапно не му бе дошла друга страшна мисъл. Без да иска, той погледна корема й. Катрин побърза да го успокои.
— Синът ни не е пострадал. Лейди Ан веднага повика лекар и той ме увери, че всичко е наред. Ако не ми вярваш — ето, виж сам… — Тя сложи ръката му върху корема си. — Той сам ще ти го каже.
Безкрайно щастлива, Катрин проследи как по лицето на мъжа й се изписа страхопочитателно учудване, когато нероденото се раздвижи в утробата й. Тя се отпусна уморено на възглавницата.
— Лекарят каза, че не бива да се преуморявам. Ръката все още ме боли при всяко движение.
Драматичният й тон накара Алекс да се усмихне.
— Арчи още днес ще се заеме с теб, а когато те заведа в Ахнакари, ще те глезят повече, отколкото ти е приятно.
— Значи все още държиш да се отървеш от мен?
— Не, защото, честно казано, ме е страх да те оставя сама дори само за минута — само небето знае каква каша ще забъркаш пак! Ала след като армията на принца завзе Инвърнес, Къмбърленд няма друг избор, освен да ни преследва. Затова не искам да си наблизо, когато започне голямото сражение.
— Ако ни заплашва непосредствена опасност, ще те напусна доброволно — обеща Катрин, — но дотогава си представям по-приятни занимания от дискусии и караници. — Тя го притегли към себе си.
— Мислех, че имаш силни болки — промърмори Алекс.
Тя отметна подканващо завивката.
— Наистина имам болки… но в момента от грижи се нуждае не ръката ми, а друга част от тялото…
Струан Максорли бе посрещнат в лагера с бурна радост и засипан с въпроси, но докато отговаряше ухилено и пускаше остроумни забележки, той се оглеждаше с копнеж за червенокосата си съпруга. Накрая не издържа и се запъти с големи крачки към палатката, която споделяше с Лаурън. Тялото му копнееше за удовлетворението, което не беше изпитвал цели две седмици, и когато отметна платнището, той приличаше повече от всякога на неопитомен лъв.
— Жено! — изрева той. — По дяволите, още ли не си чула, че аз…
Палатката беше празна, но явно тя я бе напуснала преди малко, защото въздухът все още ухаеше на мускус, а дрехите й бяха разхвърляни навсякъде. Струан отново обиколи лагера, накрая свърна към гората.
— По дяволите, колко време ти трябва да се облекчиш? — изръмжа нетърпеливо той. Твърдо решен да я открие, изкачи близкото възвишение и не след дълго откри между дърветата червена точка. — Я виж ти! Защо се е отдалечила толкова много?
Ухилен, той пое преследването, за да изплаши любимата си, като се промъкне незабелязано зад нея. След стотина метра остави тежкия си колан с меча на един пън, а след още петдесет окачи на една хвойна синята си вълнена шапка и кожения жакет.
Запотен, великанът се изкатери до самия връх, но изведнъж спря като закован, открил, че Лаурън не е сама. До нея куцукаше мъж, опрян на дебела тояга. Струан се намръщи заплашително и извика името й толкова силно, че то отекна в околните скали.
Лаурън се вцепени от страх и побледня като смъртник, защото изражението на мъжа й не предвещаваше нищо добро. Струан беше само на стотина метра и идваше все по-близо…
— Сега трябва да реагираш много бързо, скъпа моя мисис Максорли! — изсъска в ухото й Джефри Питърс. — Защото той е хвърлил око не само на мен… и твоята хубава шийка е в смъртна опасност, ако ни завари заедно!
Лаурън знаеше това и се уплаши още повече. Най-лошите й кошмари бяха на път да станат действителност. След като опитът за отвличане на принца се провали, тя реши да потърси убежище при правителствените войски в Инвърнес. В никакъв случай не желаеше да чака завръщането на Струан в палатковия лагер. Щом жълтокосата вещица се възстановеше от нощното си приключение, Аласдейр без съмнение щеше да изпрати всички жени в Ахнакари. Колко жалко, че сладката Катрин не беше пострадала от изстрела! Даже и бебето й беше останало живо!